1 Следвайте любовта, и желайте с ревност духовните дарби, и най-паче да пророчествувате.
2 Защото който говори език незнаен, не говори на человеци, но Богу; защото никой му не проумева, но духом тайни говори;
3 а който пророчествува говори на человеци за назидание и увещание и утешение.
4 Който говори незнаен език назидава себе си; а който пророчествува назидава църквата.
5 Искам всички да говорите езици, а повече да пророчествувате; защото който пророчествува по-горен е от тогози който говори разни езици, освен ако тълкува за да вземе църквата назидание.
6 И сега, братие, ако дойда при вас и говоря незнайни езици, както ще ви ползувам, ако ви не говоря или с откровение, или с познание, или с пророчество, или с поучение?
7 И бездушните неща които издават глас, свирка или китара, ако не дадат отличителни звукове, как ще се познае това което свирят със свирката или с китарата?
8 Защото ако би издала тръбата неопределен глас, кой би се приготвил на бой?
9 Така и вие ако не дадете с езика си вразумителни речи, как ще се познае това което говорите? защото на ветър ще говорите.
10 Толкоз вида гласове се случават на света; и ни един от тех не е без значение.
11 И тъй, ако не разумея значението на гласа ще бъда другоезичен за тогози който говори, и този който говори другоезичен за мене.
12 Така и вие, понеже сте ревнители на духовните дарования, старайте се да се преумножат у вас за назидание на църквата.
13 За това, който говори език незнаен, нека се моли за дарбата и да тълкува.
14 Защото, ако се моля по език незнаен, духът ми се моли, а умът ми остава безплоден.
15 И тъй, що е? Ще се моля с духа си, ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, ще пея и с ума си.
16 Понеже ако славословиш с духа си, онзи който е от реда на простаците как ще рече на твоето благодарение, Амин, като не знае що говориш?
17 Защото ти благодариш добре, но другият не се назидава.
18 Благодаря Богу моего че аз от всички вас повече езици говоря.
19 Но в църква предпочитам да изговоря пет думи с ума си за да наставя и други, а не десет хиляди думи с език незнаен.
20 Братие, не бивайте по ума деца, но бивайте младенци по злобата, а по ума съвършени мъже.
21 В закона е писано: «С други езици и с други устни ще поговоря на този народ; и нито така ще ми послушат, казва Господ.»
22 За това езиците са белег, не за тези които верват, но за тези които не верват; а пророчеството е, не за тези които не верват, но за тези които верват.
23 И тъй, ако се събере всичката църква наедно и всичките наченат да говорят по незнайни езици, а влезат простаци или неверни, не ще ли да рекат че вие сте полудели?
24 Ако ли всички пророчествуват, и влезе некой неверник или простак, той от всичко се изобличава и от всичко се изпитва;
25 и така, скришните на сърдцето му стават явни; и тъй, ще падне на лицето си, ще се поклони Богу, и ще изповеда че наистина Бог е между вас.
26 И тъй, братие, що има? Кога се събирате, всеки от вас псалом има, поучение има, език има, откровение има, тълкование има. Всичко да бива за назидание.
27 Ако говори некой език незнаен, да говорят по двама, или най-много по трима, и на ред; а един да тълкува.
28 Ако ли нема тълковател, да мълчи в църква, и да говори в себе си и Богу.
29 А пророци да говорят двама или трима, а другите да разсъждат;
30 ако ли дойде откровение на другиго от седещите, първият да млъкнува.
31 Защото един след друг всинца можете да пророчествувате, за да научават всички и всички да се утешават.
32 И духовете пророчески покоряват се на пророците.
33 Защото Бог не е Бог на немирство, но на мир, както по всичките църкви на светиите.
34 Жените ви да мълчат в църквите, защото не им е простено да говорят, но да се покоряват както и законът казва.
35 Ако ли искат да научат нещо, да питат мъжете си у дома си; защото е срамотно на жени да говорят в църква.
36 Словото Божие от вас ли излезе? или е само до вас достигнало?
37 Ако мисли некой че е пророк или духовен, нека узнае че това което ви пиша е заповеди Господни.
38 Но ако не разумева некой, да не разумева.
39 За това, братие, имайте ревност да пророчествувате, и не възбранявайте да говорят езици.
40 Всичко да бива благообразно и редовно.