1 Защото вие сами знаете, братие, нашето при вас влизане че не бе напраздно;
2 но като бехме от по-напред, както знаете, пострадали и обезчестени във Филипи, дързнахме в Бога нашего да проповедаме вам евангелието Божие с голем подвиг.
3 Защото нашето увещание не бе от прелъгване, нито от нечистота, нито с измама;
4 но както бехме удобрени от Бога да ни повери благовествуването, така говорим, не като че угождаваме на человеци, но на Бога който изпитва сърдцата ни.
5 Защото, както знаете, нито ласкателно слово употребихме некога, нито причина за лихоимство; Бог е свидетел;
6 нито поискахме слава от человеци, нито от вас нито от други; (ако и да можехме да сме в тежкост като Христови апостоли;)
7 но бехме тихи посред вас, както кърмилница се грижи нежно за чадата си.
8 Така, като имахме гореща любов КЪ вас, имахме благодарение да ви предадем не току евангелието Божие, но и душите си, защото станахте любезни нам.
9 Защото вие, братие, помните нашия труд и мъка, понеже, дене и ноще като работехме за да не отеготим ни едного от вас, проповедахме вам евангелието Божие.
10 Вие сте свидетели и Бог как свето и праведно и неукоризнено се обходихме с вас верващите;
11 както знаете как всекиго от вас, като отец чадата си, увещавахме, и утешавахме, и строго ви заръчахме
12 да ходите достойно Богу който ви призва в своето царство и слава.
13 За туй, и ние благодарим Богу непрестанно че, като приехте словото Божие което чухте от нас, приехте го, не като слово человеческо, но (като е наистина,) слово Божие, което и действува между вас верващите.
14 Защото вие, братие, станахте подражатели на Божиите в Христа Исуса църкви които са в Юдея, понеже и вие пострадахте истото от своите си съплеменници както и те от Юдеите,
15 които и Господа Исуса убиха и своите си пророци, и нас разпъдиха, и Богу не угодяват, и на всичките человеци са противни;
16 и възбраняват ни да говорим на езичниците да се спасят, за да изпълнят греховете си винаги; но постигна ги гневът до край.
17 А ние, братие, като осиротехме от вас за малко време, с лице а не със сърдце, още повече с големо желание се постарахме дано видим лицето ви.
18 За това, поискахме да дойдем при вас (и аз Павел) и веднъж и дваж; но направи ни пречка Сатана.
19 Защото коя е нашата надежда, или радостта ни, или венецът на похвалата ни? Не сте ли вие пред Господа нашего Исуса Христа в пришествието негово?
20 Защото вие сте нашата слава и радост.