1 И след утихването на мълвата Павел призова учениците, прости се с тех, и излезе да иде в Македония.
2 И като премина онези места та ги увеща с много думи, дойде в Елада.
3 И като преседе там три месеца, понеже Юдеите се наговориха да му сторят зло на тръгването му за в Сирия, решено биде да се върне през Македония.
4 И придружиха го до в Азия Сопатър Берянинът и от Солунците Аристарх и Секунд, и Гаий от Дервия, и Тимотей, а Азийците Тихик и Трофим.
5 Те като беха стигнали по-напред чакаха ни в Троада;
6 а ние отплувахме от Филипи след дните на безквасните хлебове, и за пет дни дойдохме при тех в Троада, дето преседехме седем дена.
7 И в първия ден на седмицата, когато беха събрани учениците за преломяването на хлеба, Павел, понеже щеше на сутринта да тръгне, разговаряше се с тех; и простре словото до среднощ.
8 И гореха свещи много в горницата дето беха събрани.
9 И едно момче на име Евтих, като седеше на прозореца, тежък сън го бе налегнал когато Павел се разговаряше надълго, и, обладано от съна, падна от третия кат долу; и дигнаха го мъртво.
10 И слезе Павел и падна на него, и като го пригърна рече: Не се мълвете, защото душата му е в него.
11 След това възлезе горе, преломи хлеб та похапна, и приказва пак доволно до зори, и така тръгна.
12 А момчето го доведоха живо, и много се утешиха.
13 А ние влезохме по-напред в кораба и отплувахме в Асон, че от там щехме да вземем Павла, понеже така бе поръчал като щеше да иде пеш.
14 И когато се събра с нас в Асон, взехме го и дойдохме в Митилин.
15 И от там като се отвезохме, на утрешния ден отплувахме срещу Хио, а на другия стигнахме в Самос; и като преседехме в Трогилия, на следващия ден дойдохме в Милит.
16 Защото Павел разсади да замине Ефес, да не би да се забави в Азия; защото бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесетницата.
17 А от Милит проводи в Ефес та повика презвитерите църковни.
18 И когато дойдоха при него рече им: Вие знаете от първия ден от как стъпих в Азия как преминах всичкото време с вас,
19 в служение на Господа с всеко смиреномъдрие, и с много сълзи и напасти които ми се случиха от злоумишленията на Юдеите;
20 как се не посвених за нищо от полезните вам да ви го не кажа, и да ви не поуча и пред народа и по къщите,
21 като проповедвах на Юдеи и на Елини покаяние пред Бога и вера в Господа нашего Исуса Христа.
22 И сега, ето, аз вързан духом отхождам в Ерусалим без да зная що има да ми се случи там,
23 освен това що Дух Светий свидетелствува във всеки град и казва че вързвания и скърби ме очакват.
24 Но не ме е грижа за нищо от това, нито ми е свиден животът ми, докле да изкарам пътя си с радост, и служението което приех от Господа Исуса да проповедвам евангелието на Божията благодат.
25 И сега, ето, аз зная че нема вече да видите лицето ми вие всинца между които минах та проповедах царството Божие.
26 За това, свидетелствувам ви на днешния ден че аз съм чист от кръвта на всички;
27 защото не се посвених да ви не известя всичката воля Божия.
28 И тъй, внимайте на себе си и всичкото стадо над което Дух Светий ви постави епископи, да пасете църквата на Господа Бога която със собствената си кръв той придоби.
29 Защото аз знам това, че след моето отхождане ще да навлезат между вас върли вълци на които не ще да е свидно стадото.
30 И от сами вас ще възстанат человеци които ще говорят развратно, за да отвлачат учениците след себе си.
31 За това, бъдете будни, и помнете че три години дене и ноще не престанах от да поучавам със сълзи всекиго едного от вас.
32 И нине, братие, препоръчам ви на Бога и на словото на неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследие между всичките осветени.
33 На никого среброто или златото или дрехата не пожелах.
34 И сами знаете че за моите потреби, и за потребите на онези които беха с мене, тези мои ръце послужиха.
35 Всекак ви показах че така трудеще се требва да помагате на немощните, и да помните думите на Господа Исуса че той рече: По-блажено е да дава некой от колкото да взема.
36 И това като рече коленичи и помоли се с всички тех.
37 И всички плакаха много; и припаднаха на Павла на врата и го целуваха,
38 оскърбени най-много за речта която каза, че нема да видят вече лицето му. И го изпроводиха до кораба.