1 Мъже, братие, и отци, слушайте сега моето пред вас оправдание.
2 (И като чуха че на Еврейски език им говореше показаха по-голема тишина; и рече:)
3 Аз съм человек Юдеин, роден в Тарс Киликийски, и възпитан в този град при нозете Гамалиилови, изучен точно в отцепреданият закон. И ревнител Божий бех, както сте вие всинца днес,
4 и гоних до смърт последователите на това учение като вързвах и предавах в тъмници мъже и жени;
5 както ми свидетелствува и първосвещеникът и всичкото старейшинство; от които бех взел и писма до братята, и отхождах в Дамаск да докарам вързани в Ерусалим и тези които беха там за да ги накажат.
6 И когато вървех и наближих Дамаск, около пладне, внезапно блесна около мене светлина голема от небето.
7 И паднаха на земята, и чух глас който ми казваше: Савле, Савле, що ме гониш?
8 А аз отговорих: Кой си ти, Господи? И рече ми: Аз съм Исус Назарянин когото ти гониш.
9 А тези които беха с мене светлината видеха и се уплашиха, но гласа на тогоз който ми говореше не чуха.
10 И рекох: Що да сторя, Господи? И Господ ми рече: Стани та иди в Дамаск; и там ще ти се каже за всичко що е отредено да сториш.
11 И понеже от блеска на светлината изгубих зрението си, поведоха ме за рака дружината ми, и влезох в Дамаск.
12 И некой си Анания, человек благочестив по закона, свидетелствуван от всичките там живеещи Юдеи,
13 дойде при мене, и като застана над мене рече ми: Савле брате, прогледай. И аз на часа погледнах на него.
14 А той рече: Бог на отците ни предназначил те е да познаеш неговата воля, и да видиш Праведника, и да чуеш глас от неговата уста;
15 защото ще му бъдеш свидетел пред всичките человеци за това което си видел и чул.
16 И сега, що се бавиш? Стани, кръсти се и омий се от греховете си, и призови името Господне.
17 И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма дойдох в изстъпление.
18 и видех го че ми казваше: Побързай та излез скоро из Ерусалим; защото не ще да приимат твоето за мене свидетелство.
19 И аз рекох: Господи, те знаят че аз затварях и биех по съборищата тези които верваха в тебе;
20 и когато се проливаше кръвта на твоего мъченика Стефана и аз бех там, и съизволявах на неговото убиване, и вардех дрехите на тези които го убиваха.
21 И рече ми: Иди; защото аз ще те проводя далеч в езичниците.
22 И до тази реч го слушаха; а тогаз възвишиха гласа си и казваха: Махни от земята един такъв, защото не требва да живее.
23 И понеже те викаха, и захвърляха си дрехите, и хвърляха прах по въздуха,
24 тисящникът заповеда да го закарат в крепостта, и поръча да го изпитат с бой за да узнае за коя причина викаха така върх него.
25 И като го разтегнаха с ремици, Павел рече на стотника който стоеше там: Законно ли и вам да биете человека Римлянин и несъден?
26 Това като чу стотникът отиде та извести тисящнику и рече: Виж какво ще сториш, защото този человек е Римлянин.
27 А тисящникът пристъпи и рече му: Кажи ми, Римлянин ли си ти? А той рече: Римлянин.
28 И отговори тисящникът: Аз с много сребро съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил в него.
29 И тъй, тоз час се отстъпиха от него тези които щеха да го мъчат. Още и тисящникът се уплаши като разбра че е Римлянин, и защото го беше вързал.
30 На утринта като искаше да разумее истината в какво го обвиняват Юдеите развърза го от връзките, и повеле да дойдат първосвещениците и всичкият им събор, а доведе долу и Павла та го постави пред тех.