1 Павел и Тимотей, раби Исус Христови, до всите в Христа Исуса светии които са във Филипи, наедно с епископите и дяконите:
2 Благодат вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Исуса Христа.
3 Благодаря Богу моему всекога когато ви поменувам,
4 (винаги във всека моя молитва за всинца ви с радост като правя молбата си,)
5 заради вашето участие в евангелието от първия ден даже до нине;
6 като съм уверен в това истото, че онзи който е начнал във вас добро дело ще го свърши даже до деня Исус Христов;
7 както е и праведно за мене да мисля това за всинца ви, понеже ви имам на сърдце, и в оковите ми и в оправданието и в потвърдяването на благовествуването, всички вие сте съучастници мои на благодатта.
8 Защото Бог ми е свидетел че милея за всички вас с милосърдие Исус Христово.
9 И това се моля, да преизобилва любовта ви още повече в познание и във всеко разумение,
10 да изпитвате подоброто, за да бъдете искренни и непрепъвани до деня Христов,
11 изпълнени с плодове на правда които са чрез Исуса Христа, в слава и похвала Божия.
12 Искам още, братие, да знаете че всичко що ми се случи спомогна повече за преуспеване на евангелието,
13 до толкоз щото моите за Христа окови станаха известни на всичката претория и на всички други.
14 И повечето от братята в Господа, одързновени от моите окови, осмелиха се повече да говорят словото без страх.
15 Некои наистина от завист и от любопрение проповедват Христа, а некои си и от добра воля.
16 Едните възвещават Христа от съперничество, не с чистота, и мислят че прилагат тъга на оковите ми;
17 а другите от любов, като знаят че съм настанен да защищавам евангелието.
18 Но що бива от това? Как и да е, или с приструване или с истина, Христос се проповедва; и аз на това се радвам, и ще се радвам.
19 Защото зная че това ще ми излезе за спасение с вашата молитва и с помощта на Духа Исус Христов,
20 според постоянното мое ожидане и надежда че нема да се посрамя в нищо, но с всеко дързновение, както всекога и сега, ще се възвеличи Христос в телото ми или чрез живот или чрез смърт.
21 Защото за мене да живея е Христос, и да умра придобиване.
22 Но ако живея в плътта, това ми е плод на делото; и що да избера не зная.
23 Защото в утеснение съм и от двете; понеже имам желание да отида и да съм с Христа, което би било много по-добро;
24 но да остана в плътта по-нуждно е за вас.
25 И за това уверен, зная че ще остана и ще пребъда наедно с всички вас за вашия във верата успех и за вашата радост;
26 да се преумножава чрез мене вашата в Исуса Христа похвала с моето дохождане пак при вас.
27 Обхождайте се само достойно на евангелието Христово, да би, или кога дойда и ви видя, или като не съм при вас, да чуя за вас че стоите в един дух и сподвизавате се единодушно за верата евангелска,
28 и не се устрашавате в нищо от противниците; което ще бъде доказателство за тех на погибел, а за вас на спасение, и то от Бога;
29 защото, колкото за Христа, вам е дарено, не само да вервате в него, но и да страдате за него;
30 като имате истия подвиг какъвто сте видели в мене, и сега чуете че е в мене.