1 И тъй, ако има некое утешение в Христа, или некоя разтуха от любов, или некое общение на Духа, или некое милосердие и съжаление,
2 изпълнете радостта ми да мислите все едно всички, да имате еднаква любов, да сте единодушни и единомислени.
3 Да не правите нищо от съперничество или от тщеславие, но по смиреномъдрие всеки един да има другиго по-горен от себе си.
4 Не гледайте всеки само за себе си, но всеки и за другите.
5 Да бъде във вас същото мъдруване което беше и в Христа Исуса;
6 който в образ Божий като бе не го помисли похищение да е равен Богу,
7 но обезслави себе си, като прие рабски образ и стана подобен на человеците;
8 и като се намери по образ както человек смири себе си, и послушлив биде даже до смърт, и смърт на кръст.
9 За това и Бог го превъзвиши, и подари му име което е над всеко друго име;
10 така щото на Исусовото име да се поклони всеко колено от небесните и земните и подземните,
11 и всеки език да изповеда че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.
12 Заради това, възлюблени мои, каквото сте ме винаги слушали, не само както когато съм при вас, но сега много повече като не съм при вас, изработвайте спасението си със страх и трепет;
13 защото Бог е който действува във вас и хотението и действуването, според неговата добра воля.
14 Правете всичко без роптание и противоречие,
15 за да бъдете безукоризнени и незлобиви, чада Божии непорочни всред строптив и развращен род, между който светите като светила на света,
16 като държите словото на вечния живот, за моя похвала в деня Христов че не съм тичал напраздно и не съм се напраздно трудил.
17 Но, ако и да се приносям аз възлияние на жертвата и за служението на вашата вера, радвам се и сърадвам се с всички вас.
18 И така и вие се радвайте и сърадвайте се с мене.
19 И надея се на Господа Исуса скоро да проводя до вас Тимотея, да се утеша духом и аз като разбера за вашето състояние.
20 Защото немам другиго никого на еднакъв дух с мене който да се погрижи искренно за вас;
21 понеже всичките търсят своето си, а не което е на Христа Исуса;
22 а вие знаете неговата верност че, както чадо с отца си слугува с мене в благовествуването.
23 И тъй, надея се него да проводя тутакси щом разбера как ще стане с мене;
24 а уверен съм в Господа че и сам скоро ще дойда.
25 Помислих обаче за нуждно да проводя до вас Епафродита, брата и сътрудника и сподвижника моего, а вашего посланика и служителя на потребата ми;
26 понеже милееше за всички вас, и тъжеше защото бехте чули че бе болен.
27 И наистина боледува близу до смърт; но Бог го помилва, и не тъкмо него, но и мене, да ми не стане скърб върх скърб.
28 За това и по-скоро го проводих, да се възрадвате като го видите пак, и аз да бъда по-безскърбен.
29 И тъй, приемете го в Господа с всека радост, и имайте таквизи на почест;
30 понеже за делото Христово наближи до смърт, защото презре живота си за да допълни недостатъка на вашите КЪ мене услуги.