1 Поради това, да оставим началното учение Христово и да се водим КЪ съвършенството, без да полагаме пак основа на покаяние от мъртви дела, и вера в Бога,
2 учението за кръщенията, и за възлагането на ръце, за възкресението на мъртвите, и за вечният съд.
3 И това ще сторим, ако Бог допусне.
4 Защото тези които еднъж са се просветили, и вкусили са от небесния дар, и са станали участници на Светаго Духа,
5 и които са вкусили от доброто слово Божие и от силите на бъдещият век,
6 и са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак с покаяние, понеже разпъват втори път в себе си Сина Божия и опозоряват го.
7 Защото земята която е пила дъжда що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тези за които се и обработва, приима благословение от Бога;
8 а която прорастява тръне и репей непотребна е и близу до проклетие, на която сетнината е изгоряване.
9 А заради вас, възлюблени, ако и да говорим така, надеем се за нещо по-добро и което принадлежи на спасение.
10 Защото Бог не е неправеден че да забрави вашето дело и труда на любовта която показахте КЪ неговото име като послужихте и служите на светиите.
11 И желаем всеки от вас да показва истото прилежание за пълно уверение на надеждата до край.
12 Да не бивате лениви, но подражатели на тези които чрез вера и дълготърпение наследяват обещанията.
13 Защото Бог като даваше обещание Аврааму, понеже немаше никого по-голем от себе си в когото да се закълне, закле се в себе си
14 и каза: «Наистина, с благословение ще те благословя, и с умножаване ще те умножа;»
15 и така с дълготърпението получи обещанието.
16 Защото человеците се кълнат в по-големият от тех, и клетвата за утвърждение бива свършване на всеко противоречие между тех;
17 в което Бог, като искаше да покаже повече непреложното свое намерение КЪ наследниците на обещанието, употреби средство клетвата,
18 така щото чрез две непреложни неща в които не е възможно да слъже Бог да имаме твърдо утешение ние които сме прибегнали да се хванем за предлежащата надежда;
19 която имаме както укор на душата безопасен и твърд, и който влезва в най-вътрешното на завесата;
20 дето Исус влезе за нас предтеча, като стана първосвещеник във веки по чина Мелхиседеков.