1 Имаше некой си болен на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта.
2 (А Мария беше тая що бе помазала Господа с миро и отрила бе нозете му с космите си, на която брат й Лазар беше болен.)
3 И тъй, проводиха сестрите до него да му кажат: Господи, ето, този когото любиш болен е.
4 И като чу Исус рече: Тая болест не е на смърт, но за славата Божия, за да се прослави Син Божий чрез нея.
5 А Исус обичаше Марта и сестра й и Лазара.
6 И тъй, от как чу че е болен тогаз се бави два дни на това место дето беше.
7 Подир това казва на учениците: Да идем пак в Юдея.
8 Казват му учениците: Рави, сега искаха Юдеите да те убият с камене, и пак ли там отхождаш?
9 Отговори Исус: Не са ли дванадесет часове в денят? Ако ходи некой дене не се препънва, защото гледа виделината на този свет.
10 Ако ли ходи некой ноще препънва се, защото виделината не е в него.
11 Това рече, и подир туй казва им: Лазар нашият приятел заспа; но да ида да го събудя.
12 Рекоха му учениците му: Господи, ако е заспал ще оздравее.
13 Но Исус бе рекъл зарад смъртта му; а те мислеха че казва за от сън заспиване.
14 Тогаз им рече Исус явно: Лазар умре.