1 Казваше им още и притча, как требва всекога да се молят, и да се не обленяват;
2 и говореше: Имаше в некой си град един съдник, който се от Бога не боеше, и от человека се не срамуваше.
3 Имаше и една вдовица в този град, та идеше при него и му казваше: Отдай ми правото от съперникът ми.
4 И до неколко време не рачи; а изпосле рече в себе си: Ако и от Бога се не боя, и от человека се не срамувам,
5 а то на тая вдовица, понеже ми досажда, нека и отдам правото, да не иде до край да ми отеготява.
6 И рече Господ: Слушайте що казва неправедният съдник:
7 А Бог нема ли да отдаде правото на своите избрани които викат КЪ него дене и ноще, ако и да дълготърпи за тех:
8 Казвам ви че ще им отдаде правото скоро. Но Син Человечески кога дойде да ли ще намери вера на земята?