Lucas 22 - BULCARIGRADNT - Tsarigrad Edition

И наближаваше праздникът на безквасните хлебове, който се казва Пасха. 
И първосвещениците и книжниците търсеха как да го убият; защото се бояха от народа. 
И влезе Сатана в Юда, който се казваше Искариот, който беше от числото на дванадесетте; 
и отиде и наговори се с първосвещениците и войводите как да им го предаде. 
И възрадваха се те, и нагласиха се да му дадат сребро. 
И даде обещание, и търсеше сгодно време да им го предаде без народа. 
Дойде же денът на безквасните в който требваше да жертвуват пасхата. 
И проводи Петра и Иоана, и рече: Идете и пригответе ни да ядем пасхата. 
А те му рекоха: Де искаш да приготвим? 
А той им рече: Ето, щом влезете в града ще ви срещне человек който носи кърчаг с вода: идете след него в дома в който влезе, 
и речете на стопанина на къщата: Учителът казва на тебе: Де е гостинната стая в която наедно с учениците си ще ям пасхата? 
И той ще ви посочи горница голема постлана: там пригответе. 
И като отидоха намериха както им рече: и приготвиха пасхата. 
И когато дойде часът, седна на трапезата, и дванадесетте апостоли с него. 
И рече им: С желание пожелах да ям тази пасха с вас преди страданието си; 
защото ви казвам че нема да ям вече от нея, докле се не изпълни в царството Божие. 
И като взе чашата, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си; 
защото ви казвам че нема да пия от плода на лозата докато не дойде царството Божие. 
И взе хлеб, и като благодари преломи го, даде им, и рече: Това е телото мое което се за вас дава: това правете за мое възпоминание. 
Така взе и чашата след вечерята, и рече: Тая чаша е новият завет с моята кръв която се за вас пролива. 
Но, ето, ръката на тогоз който ме предава с мене е на трапезата. 
И Син Человечески отхожда според както е определено; но горко на тогоз человека чрез когото се предава! 
И те наченаха да разискват помежду си кой ли от тех ще е този който ще стори това. 
Стана още и препирня помежду им кого от тех ще имат за по-голем. 
А той им рече: Царете на народите господаруват над тех, и тези които ги владеят наричат се благодетели. 
А вие не така; но най-големият изпомежду ви да бъде както най-малкия, който началствува, както оногоз който слугува. 
Защото кой е по-голем, който седи на трапезата ли, или който слугува? не този ли който седи? Но аз помежду вас съм като един който слугува. 
А вие сте онези които устояхте с мене наедно в моите напасти. 
За това аз вам завещавам царство както Отец ми завеща на мене; 
за да ядете и да пиете на трапезата ми в царството мое, и да седнете на престоли да садите дванадесетте племена Израилеви. 
И рече Господ: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска за да ви отсее като жито; 
но аз се молих за тебе да не оскудее твоята вера; и ти когато се обърнеш утвърди братята си. 
И Петър му рече: Господи, готов съм с тебе наедно и в тъмница и на смърт да ида. 
А той му рече: Казвам ти, Петре: Петелът днес нема да попее преди да се отречеш ти триж че ме не познаваш. 
И рече им: Когато ви пратих без кесия, без тържик, и без обуща, останахте ли лишени от нещо? А те рекоха: От нищо. 
Тогаз им рече: Но сега който има кесия да я вземе със себе си, така и тържик, и който нема, нека продаде дрехата си и нека купи нож; 
защото ви казвам че още и това писаното требва да се изпълни на мене: «И с беззаконните се счете,» защото писаните за мене вземат край. 
И те рекоха: Господи, ето тука два ножа. А той им рече: Доволно са. 
И излезе та отиде по обичай на гората Елеонска; отидоха след него и учениците му. 
И като дойде на местото, рече им: Молете се да не впаднете в изкушение. 
И той се отлъчи от тех колкото един хвърлей камик, и коленичи, и молеше се, 
и думаше: Отче, ако щеш, да ме заминеш с тази чаша; обаче не моята воля, но твоята да бъде. 
И яви му се ангел от небето та го укрепяваше. 
И понеже бе в тъга молеше се по-усърдно; и потта му стана както капки кръв които капеха на земята. 
И като стана от молбата, дойде при учениците си и намери ги заспали от скърб; 
и рече им: Защо спите? Станете та се молете, за да не впаднете в изкушение. 
И когато още говореше той, ето народ, и този който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше напред тех, и приближи при Исуса да го целуне. 
А Исус му рече: Юдо, с целуване ли предаваш Сина Человеческаго? 
И тези които беха с Исуса, като видеха това що имаше да стане, рекоха му: Господи, да ударим ли с ножа? 
И един от тех удари първосвещениковия раб и отреза му десното ухо. 
А Исус отговори и рече: Оставете до тука; и допре се до ухото му и го изцели. 
И рече Исус на първосвещениците и на войводите на храма и на старейшините що беха дошли върх него: Като на разбойник ли излезохте с ножове и сопи? 
Всеки ден бех с вас в храма, и не прострехте ръце на мене. Но това е вашият час и властта на тъмнината. 
И като го хванаха, заведоха го, и въведоха го в дома на първосвещеника. А Петър идеше след него от далеч. 
И наклали беха огън насред двора та беха наседали; и Петър седеше между тех. 
И вижда го една слугиня че седи до огъня, вгледа се в него, и рече: И този беше с него. 
А той се отрече от него и рече: Жено, не го зная. 
И след малко друг един го виде и рече: И ти си от тех. А Петър рече: Человече, не съм. 
И като се мина до един час, друг некой потвърдяваше и казваше: Наистина и този беше с него; защото е Галилеянин. 
А Петър рече: Человече, не зная що казваш; и тоз час още като говореше той, петелът попе. 
И обърна се Господ та погледна Петра; и смисли Петър речта Господня що му рече че: Преди да пее петелът ще се отречеш от мене триж. 
И излезе Петър вън и плака горко. 
И мъжете които държеха Исуса ругаеха му се и го биеха. 
И като го прикриваха, удряха го по лицето и го питаха и казваха: Проречи, кой е що те удари? 
И други много хули казваха върх него. 
И като съмна, събраха се старейшините народни, първосвещениците и книжниците, та го изведоха на събора си, 
и му рекоха: Кажи ни: Ти ли си Христос? И рече им: Ако ви кажа, нема да повервате; 
а ако ви питам, не ще ми отговорите, нито ще ме пуснете. 
От нине Син Человечески ще бъде седещ отдесно на силата Божия 
И всичките рекоха: Ти прочее Син Божий ли си? А той им рече: Вие казвате право че съм аз. Божия. 
А те рекоха: Що ни требва още свидетелство? защото ние сами чухме от устата му. 