1 А веднъж когато народът го притискаше да слуша словото Божие, той стоеше при езерото Генисаретско,
2 и виде две ладии че стоеха покрай езерото; а рибарите беха излезли из тех та изпираха мрежите си.
3 И като влезе в една от ладиите която беше Симонова, помоли го да я отдалечи малко от земята; и седна та поучаваше народа от ладията.
4 И щом престана от да говори, рече Симону: Оттегли ладията в дълбочината, и хвърлете мрежите си да уловите риба.
5 А Симон отговори и рече му: Учителю, цела нощ сме се трудили, и не уловихме нищо; но по твоята реч ще хвърля мрежата.
6 И това като сториха, уловиха много множество риби, щото се прокъснуваше мрежата им.
7 И кивнаха на дружината си които беха в другата ладия да дойдат да им помогнат; и дойдоха, и напълниха и двете ладии, до толко щото щеха да потънат.
8 А като виде Симон Петър припадна на коленете Исусови, и казваше: Иди си от мене, Господи, защото съм человек грешен;
9 понеже ужас обзе и него и всичките що беха с него за лова на рибите що уловиха,
10 подобно и Якова и Иоана, синовете Заведееви, които беха съдружници Симонови. И рече Исус Симону: Не бой се: от сега человеци ще ловиш.
11 И като извлекоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след него.