3 И идват при него та му доносят един разслабен, носен от четирима.
4 И като не можаха да приближат до него поради народа, разкриха покривът дето беше, и го разбиха, та спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният.
5 А Исус виде верата им, и казва на разслабения: Синко, прощават ти се греховете ти.
6 А имаше некои от книжниците там, които седеха, и размишляваха в сърцата си:
7 Що говори този така хули? Кой може да прощава грехове, освен едного Бога?
8 И тутакси като позна Исус с духът си, че така размишляват в себе си, рече им: Защо мислите това в сърцата си?
9 Кое е по лесно, да река разслабеному: Прощават ти се греховете ли, или да река: Стани, и вземи одъра си, и ходи?
10 Но за да познаете че власт има Син Человечески на земята да прощава грехове, (казва на разслабения: )
11 Теб казвам: Стани и вземи одъра си, и иди у дома си.
12 И стана тутакси, и като дигна одъра си, излезе пред всичките; така щото всички се чудеха и славеха Бога, и думаха: Никога така не сме виждали.