1 И пак започна да учи край морето: и събра се при него народ много, така щото той влезе в ладията и седеше на морето; а всичкият народ беше на земята по край морето.
2 И учеше ги много със притчи, и говореше им в поучението си:
3 Слушайте. Ето, излезе сеятелът да сее.
4 И когато сееше, едно падна край пътя, и дойдоха птиците небесни и озобаха го.
5 Друго падна на каменито место дето немаше много пръст, и заскоро изникна, защото немаше дълбина от земя;
6 но когато изгрея слънцето припърли се, и понеже немаше корен, изсъхна.
7 И друго падна в трънете, и обрастоха трънете и заглушиха го, и не даде плод.
8 И друго падна на добрата земя, и даваше плод, който възлезваше и възрастваше, и принесе едно тридесет, и друго шестдесет, а друго сто.
9 И казваше им: Който има уши да слуша, нека слуша.
10 И когато остана насаме, онези които беха около него с дванадесетте, попитаха го за притчата.
11 И казваше им: Вам се даде да познаете тайната на царството Божие, а на онези външните, всичкото бива в притчи;
12 за да гледат гледаще, и да не видят; и да чуят чуеще, и да не разумеят; да не би да се обърнат и да им се простят греховете.
13 И казва им: Не знаете ли тази притча? а как ще разумеете всичките притчи?
14 Сеятелът, словото сее.
15 А посеяното край пътят са тези в които се сее словото; но при които, като чуят, тутакси идва Сатана, и отнема словото всеяното в сърдцата им.
16 Подобно и на каменитите места посеяното са тези които, като чуят словото, тутакси с радост го приимат;
17 немат обаче корен в себе си, но привременни са; после като настане скръб или гонение за словото, тутакси се съблазняват.
18 И в трънете посеяното са тези, които слушат словото;
19 и грижите на този век, и прелестта на богатството, и пожеланията за други работи, като навлезват, заглушават словото, и безплодно бива.
20 А на добрата земя посеяното са тези, които слушат словото, и приимат, и дават плод, едно тридесет, и едно шестдесет, и едно сто.
21 И казваше им: За това ли се внося свещ, да я турят под шиника или под одъра? Да ли не за това, да я поставят на светилника?
22 Защото нема нещо тайно, което да се не яви; нито е било нещо потаено, което да не излезе на яве.
23 Който има уши да слуша, нека слуша.
24 И казваше им: Внимавайте на това което слушате: с която мерка мерите, ще ви се възмери; и вам които слушате ще ви бъде придатък.
25 Защото който има, ще му се даде; а който нема, и онова което има ще му се отнеме.
26 И казваше: Така е царството Божие, както кога человек хвърли семето в земята;
27 и спи и разбужда се ноще и дене; и семето никне и расте, както той не знае.
28 Защото земята от самосебе си произвожда, първом трева, после клас, и напокон пълно жито в класа.
29 И когато узрее плодът, тоз час изпраща сърпа, защото е настанала жетва.
30 Още казваше: На що да уподобим царството Божие? или с кое сравнение да го сравним?
31 Подобно е на зърно синапово което, кога се посее в земята, най малко е от всичките семена, които са на земята;
32 а когато се посее, израства, и бива по големо от всичките злакове, и прави клони големи, така щото под неговата сенка могат птиците небесни да превитават.
33 И с много таквизи притчи говореше тем словото, както можеха да слушат.
34 А без притча им не говореше; но на особно тълкуваше всичко на учениците си.
35 И казва им в този ден когато се свечери: Да минем отвъд.
36 И като оставиха народът, вземат него, както бе в ладията; имаше още и други ладии с него.
37 И дига се голема буря ветрена; и вълните се вливаха в ладията, така щото тя вече се пълнеше с вода.
38 И той беше на кърмата заспал на възглавница; и разбуждат го и казват му: Учителю, не те ли е грижа че погинваме?
39 И стана та запрети на ветъра, и рече на морето: Мълчи! умири се! И престана ветърът, и стана тишина голема.
40 И рече им: Защо сте така страхливи? Как немате вера?
41 И убояха се с голем страх, и казваха си един другиму: Кой е прочее този, че и ветърът и морето му се покоряват?