1 И тъй, що има да речем че е намерил Авраам нашият отец по плъти?
2 Защото ако се е оправдал Авраам от делата, има с що да се хвали, но не пред Бога.
3 Понеже що казва писанието? «И поверва Авраам в Бога, и то му се вмени за правда.»
4 А на тогоз който работи, заплатата му не се вменява като благодат, но като дълг;
5 а на тогоз който не работи а верва в тогоз който оправдава нечестивия, неговата вера му се вменява за правда.
6 Както и Давид казва блаженството на человека комуто Бог вменява правда без дела:
7 «Блажени тези на които беззаконията се простиха, и на които греховете се прикриха.
8 Блажен человек този комуто Господ нема да вмени грех.»
9 И тъй, това блаженство за обрезаните ли бива, или и за необрезаните? защото казваме че на Авраама верата му се вмени за правда.
10 А как му се вмени? когато беше в обрезване ли, или в необрезване? Не в обрезване, но в необрезване.
11 И прие белегът на обрезването като печат на правдата чрез верата която имаше като беше необрезан, да бъде той отец на всичките верващи когато са в необрезване, за да се вмени правдата и на тех;
12 и отец на обрезването, не тъкмо на обрезаните, но и на тези които ходят в стъпките на верата на отца нашего Авраама когато бе в необрезване.
13 Понеже обещанието КЪ Авраама или КЪ неговото семе, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закона, но чрез правдата на верата.
14 Защото ако са наследници тези които са от закона, то верата е осуетена и обещанието е унищожено;
15 понеже законът докарва гнев; защото дето нема закон там нема нито престъпление.
16 За това наследието е от верата, за да бъде по благодат, така щото обещанието да е здраво на всичкото семе, не току на това което е от закона, но и на това което е от верата на Авраама, който е на всинца ни отец,
17 (както е писано: «Поставих те отец на много народи,») пред Бога в когото поверва, и който съживява мъртвите, и нарича което не съществува като че съществува.
18 Той без причина за надежда поверва в надежда че ще бъде отец на много народи, по реченото: «Така многобройно ще бъде твоето семе.»
19 И без да ослабне във верата не сматряше че телото му е вече замъртвело като бе почти столетен, нито мъртвостта на Саррината утроба;
20 нито си тури омисъл с неверие за Божието обещание, но утвърди се във верата, и даде Богу слава,
21 уверен че това което обеща Бог, силен е и да го изпълни.
22 За това му се и вмени за правда.
23 Това пък, че му се вмени за правда, не се написа тъкмо за едного него,
24 но и за нас, на които ще се вменява като верваме в тогози който е възкресил от мъртвите Исуса Господа нашего,
25 който бе предаден за прегрешенията ни и възкръсна за оправданието ни.