1 А филистимците свикаха войските си за бой и се събраха в Сохо, който принадлежи на Юда, и се разположиха на стан в Ефес-Дамим, между Сохо и Азика.
2 А Саул и израилевите мъже се събраха и се разположиха на стан в долината Ила, и се строиха за бой срещу филистимците.
3 Филистимците стояха на планината от едната страна, а Израил стоеше на планината от другата страна, а между тях беше долината.
4 Тогава от становете на филистимците излезе един единоборец на име Голиат, от Гет, висок шест лакътя и една педя.
5 Той имаше бронзов шлем на главата си и беше облечен с люспеста броня, а теглото на бронята беше пет хиляди сикъла бронз.
6 Имаше и бронзова броня на краката си и бронзово щитче между раменете си.
7 И дръжката на копието му беше като кросно на тъкач, а острието на копието му беше шестстотин сикъла желязо. И щитоносецът му вървеше пред него.
8 И той излезе и извика към израилевите редове, и им каза: Защо излизате да се строявате за бой? Не съм ли аз филистимец, а вие — слуги на Саул? Изберете си един мъж да слезе при мен!
9 Ако може да се бие с мен и да ме убие, тогава ние ще ви бъдем слуги; но ако аз му надвия и го убия, тогава вие ще ни бъдете слуги и ще ни слугувате.
10 И филистимецът каза: Днес аз хвърлям позор върху израилевите войски; дайте ми мъж, за да се бием двамата!
11 И когато Саул и целият Израил чуха тези думи на филистимеца, те се ужасиха и много се уплашиха.
12 А Давид беше син на онзи ефратец от Витлеем Юдейски, който се казваше Есей и имаше осем сина. И в дните на Саул този човек беше стар, в напреднала възраст между мъжете.
13 А тримата по-големи сина на Есей бяха отишли след Саул в битката. И имената на тримата му сина, които отидоха в битката, бяха: Елиав, първородният, вторият му Авинадав и третият Сама.
14 Давид беше най-малкият. А тримата най-големи бяха отишли след Саул.
15 А Давид отиваше и се връщаше от Саул, за да пасе овцете на баща си във Витлеем.
16 И филистимецът се приближаваше сутрин и вечер и се представяше четиридесет дни.
17 А Есей каза на сина си Давид: Вземи сега за братята си тази ефа печено жито и тези десет хляба и тичай при братята си в стана.
18 И занеси тези десет пити сирене на хилядника им и виж добре ли са братята ти, и ми донеси вест от тях.
19 Саул и те, и всичките израилеви мъже са в долината Ила на бой срещу филистимците.
20 И Давид стана рано сутринта, остави овцете при пазач и взе нещата, и отиде, както Есей му беше заповядал. И дойде до стана, когато войската излизаше за бой и надаваше боен вик.
21 И Израил и филистимците се бяха строили в боен ред, войска срещу войска.
22 И Давид остави вещите в ръката на пазача на вещите, изтича при войската и дойде, и поздрави братята си.
23 А докато разговаряше с тях, ето, единоборецът, филистимецът от Гет на име Голиат, излезе от редовете на филистимците и говори същите тези думи, и Давид чу.
24 А когато всичките израилеви мъже видяха мъжа, те побягнаха от него и много се уплашиха.
25 И израилевите мъже казаха: Видяхте ли този мъж, който излезе? Наистина той излиза, за да хвърля позор върху Израил; и човекът, който го убие, царят ще го обогати с големи богатства и ще му даде дъщеря си, и ще направи бащиния му дом свободен в Израил.
26 Тогава Давид говори на мъжете, които стояха край него, и каза: Какво ще се направи за човека, който убие този филистимец и отмахне позора от Израил? Защото кой е този необрязан филистимец, че да хвърля позор върху войските на живия Бог?
27 И народът му отговори със същите думи и каза: Така ще се направи на човека, който го убие.
28 А Елиав, най-големият му брат, чу, когато той говореше с мъжете, и гневът на Елиав пламна против Давид и той каза: Защо си слязъл тук? И на кого си оставил онези няколко овце в пустинята? Аз зная гордостта ти и злината на сърцето ти, защото си слязъл, за да видиш битката!
29 А Давид каза: Какво съм направил сега? Това не си ли заслужава?
30 После той се обърна от него към друг и каза същите думи, и народът му отговори със същия отговор както преди.
31 И когато чуха думите, които Давид говори, разказаха на Саул и той изпрати за него.
32 И Давид каза на Саул: Нека не отпада сърцето на никого заради този! Слугата ти ще отиде и ще се бие с този филистимец.
33 А Саул каза на Давид: Ти не си способен да отидеш срещу този филистимец, за да се биеш с него, защото ти си младеж, а той е войн от младостта си.
34 А Давид каза на Саул: Слугата ти пасеше овцете на баща си и когато дойдеше лъв или мечка и отнесеше агне от стадото,
35 аз тръгвах след него и го убивах, и изтръгвах агнето от устата му; а когато се вдигаше срещу мен, го хващах за брадата, удрях го и го убивах.
36 Слугата ти е убивал и лъв, и мечка; и този необрязан филистимец ще бъде като един от тях, понеже хвърли позор върху войските на живия Бог.
37 И Давид каза: ГОСПОД, който ме избави от лапата на лъв и от лапата на мечка, Той ще ме избави и от ръката на този филистимец. И Саул каза на Давид: Иди и ГОСПОД да е с теб.
38 Тогава Саул облече Давид с ризницата си и сложи бронзов шлем на главата му, и го облече в броня.
39 И Давид препаса неговия меч над ризницата му и поиска да походи, защото не беше свикнал. И Давид каза на Саул: Не мога да ходя с тези доспехи, защото не съм свикнал. И Давид ги съблече.
40 И взе тоягата си в ръката си и си избра пет гладки камъка от потока, и ги сложи в овчарската торба, в чантата, която имаше, и прашката беше в ръката му; и се приближи към филистимеца.
41 Тогава филистимецът дойде и се приближи към Давид, а щитоносецът вървеше пред него.
42 И когато филистимецът погледна и видя Давид, го презря, защото беше младеж, червенокос и хубав на вид.
43 И филистимецът каза на Давид: Куче ли съм аз, че идваш към мен с тояги? И филистимецът прокле Давид с боговете си.
44 И филистимецът каза на Давид: Ела при мен и ще дам плътта ти на небесните птици и на полските зверове!
45 Тогава Давид каза на филистимеца: Ти идваш към мен с меч, копие и стрели, а аз идвам към теб в Името на ГОСПОДА на Войнствата, Бога на израилевите войски, върху когото ти хвърли позор.
46 Днес ГОСПОД ще те предаде в ръката ми и аз ще те убия и ще ти взема главата. И днес ще дам труповете на филистимската войска на небесните птици и на дивите земни зверове, за да познае цялата земя, че има Бог в Израил;
47 и за да познае цялото това множество, че ГОСПОД не избавя с меч или с копие; защото боят е на ГОСПОДА и Той ще ви предаде в ръцете ни!
48 И когато филистимецът тръгна и идваше, и се приближаваше срещу Давид, Давид побърза и се затича към войската, за да посрещне филистимеца.
49 И Давид бръкна с ръката си в торбата, взе от нея камък и го хвърли, и удари филистимеца в челото му; камъкът се заби в челото му и той падна по лице на земята.
50 Така Давид надви филистимеца с прашка и камък и удари филистимеца, и го уби; а в ръката на Давид нямаше меч.
51 Тогава Давид изтича и застана над филистимеца, хвана меча му и го изтегли от ножницата му, и го уби, и отсече главата му с него. А когато филистимците видяха, че единоборецът им беше мъртъв, побягнаха.
52 И израилевите и юдовите мъже станаха и нададоха вик, и преследваха филистимците до входа на долината и до портите на Акарон. И убитите от филистимците падаха по пътя за Саараим, чак до Гет и до Акарон.
53 И израилевите синове се върнаха от преследването на филистимците и разграбиха становете им.
54 А Давид взе главата на филистимеца и я занесе в Ерусалим, а оръжията му сложи в шатрата си.
55 И когато Саул видя Давид да излиза срещу филистимеца, каза на военачалника си Авенир: Авенире, чий син е този младеж? А Авенир каза: Жива душата ти, царю — не зная.
56 И царят каза: Попитай чий син е този младеж.
57 И когато Давид се връщаше, след като уби филистимеца, Авенир го взе и го доведе пред Саул, а главата на филистимеца беше в ръката му.
58 И Саул му каза: Чий син си, младежо? А Давид отговори: Син съм на слугата ти, витлеемеца Есей.