1 О, да бихте потърпели още малко моето безумие! Но и вие наистина ме търпите!
2 Защото ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих за един Мъж, за да ви представя като чиста девица пред Христос.
3 Но се боя, да не би както змията измами Ева с хитростта си, така и вашите умове да се покварят и да отпаднат от простотата, която дължите на Христос.
4 Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Иисус, когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно търпите това.
5 Обаче аз мисля, че не съм в нищо по-долен от превъзходните апостоли!
6 Но дори и да съм неучен в говоренето, в познанието не съм; и ние по всякакъв начин сме ви показали това пред всички.
7 Грях ли сторих, като смирявах себе си, за да се издигнете вие, понеже ви проповядвах Божието благовестие даром?
8 Други църкви обрах, като вземах заплата от тях, за да служа на вас.
9 А когато бях при вас и изпаднах в нужда, не дотежах на никого, защото братята, които дойдоха от Македония, задоволиха нуждата ми. Така във всичко се пазих и ще се пазя, да не ви бъда в тежест.
10 Христовата истина, която е в мен, свидетелства, че никой няма да ми отнеме тази похвала в ахайските места.
11 Защо? Защото не ви любя ли? Бог знае!
12 А каквото правя, това и ще правя, за да отрежа възможността на тези, които търсят възможност да бъдат считани за такива, каквито сме ние, в това, с което те се хвалят.
13 Защото такива хора са лъжеапостоли, измамни работници, които се преправят на Христови апостоли.
14 И това не е чудно, защото сам Сатана се преправя на ангел на светлината.
15 Така че не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но техният край ще бъде според делата им.
16 Пак казвам, никой да не ме счита за безумен; ако ли не, приемете ме като безумен, та и аз да се похваля малко.
17 Това, което казвам, не го казвам по Господа, а като в безумие, в тази моя увереност на хваленето.
18 Тъй като мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз.
19 Защото вие, като сте разумни, с готовност търпите безумните;
20 понеже търпите, ако някой ви заробва, ако ви изпояжда, ако ви обира, ако се превъзнася, ако ви бие по лицето.
21 За срам казвам, че бяхме слаби; но в каквото се осмелява някой – неразумно говоря – осмелявам се и аз.
22 Евреи ли са? И аз съм. Израилтяни ли са? И аз съм. Авраамово потомство ли са? И аз съм.
23 Христови служители ли са? – В безумие говоря. – Аз още повече. Бил съм в много повече усилия, прекомерно в бичувания, още повече в тъмници и много пъти и на смърт.
24 Пет пъти юдеите са ми удряли по четиридесет удара без един,
25 три пъти са ме били с тояги, веднъж са ме пребивали с камъни, три пъти съм претърпявал корабокрушение, една нощ и един ден съм бил сред морските стихии.
26 Много пъти съм бил в пътешествия, в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в града, в опасност в пустинята, в опасност в морето, в опасност между лъжебратя;
27 в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в пост, в студ и голота;
28 и освен всичко, това, което тежи върху мен всеки ден – грижата за всичките църкви.
29 Кой изнемощява, без да изнемощявам и аз? Кой се съблазнява, без да се разпалвам и аз?
30 Ако трябва да се хваля, ще се похваля със своята немощ.
31 Бог и Отец на нашия Господ Иисус (Христос), който е благословен до века, знае, че не лъжа.
32 В Дамаск областният управител на цар Арета постави стража в град Дамаск, за да ме улови,
33 но през един прозорец ме спуснаха по стената с кош и избягах от ръцете му.