1 Тогава се обърнах и видях всичките потисничества, които се вършат под слънцето: И ето, сълзите на угнетените, но нямаше за тях утешител — и от ръката на потисниците им излизаше насилие, но нямаше за тях утешител.
2 Затова аз завидях повече на мъртвите, които са вече умрели, отколкото на живите, които са още живи.
3 А по-щастлив и от двамата е онзи, който още не е бил, който не е видял злите дела, които се вършат под слънцето.
4 И видях, че всеки труд и всяка сполука в работата е съперничество между човека и ближния му. И това е суета и гонене на вятър.
5 Безумният сгъва ръцете си и яде собствената си плът.
6 По-добре пълна шепа със спокойствие отколкото две шепи пълни с труд и гонене на вятър.
7 И се обърнах и видях суета под слънцето.
8 Има такъв, който е сам, без другар; няма нито син, нито брат. Но няма край на целия му труд и окото му не се насища с богатства. И не казва: За кого се трудя и лишавам душата си от благо? И това е суета и тежка работа.
9 Двама са по-добре отколкото един, понеже те имат добра награда за труда си.
10 Защото, ако паднат, единият ще вдигне другаря си; но горко на онзи, който е сам, когато падне, и няма втори да го вдигне.
11 И ако двама легнат заедно, ще се топлят; а как ще се стопли един?
12 И ако някой може да надвие единия, двама ще му противостоят. И тройното въже не се къса бързо.
13 По-добре е беден и мъдър младеж отколкото стар и безумен цар, който вече не приема съвет.
14 Защото младежът излиза от затвора, за да бъде цар, въпреки че е роден беден в царството му.
15 Видях всичките живи, които ходят под слънцето, че бяха с втория, с младежа, който трябваше да застане на неговото място.
16 Нямаше край на целия народ, на всички, които бяха преди тях; и послешните няма да се зарадват в него. Защото и това е суета и гонене на вятър.