1 Добро име е по-добро от скъпоценно масло и денят на смъртта — от деня на раждането.

2 По-добре да отидеш в дом на жалеене, отколкото да отидеш в дом на пируване, защото това е краят на всички хора и живият го влага в сърцето си.

3 Печалта е по-добра от смеха, защото чрез тъжното лице сърцето става по-добро.

4 Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене, а сърцето на безумните е в дома на веселие.

5 По-добре да се слуша изобличението на мъдрия, отколкото да слуша човек песента на безумните.

6 Защото какъвто е гласът на тръните под котела, такъв е и смехът на безумния. И това е суета.

7 Наистина насилието подлудява мъдрия и подкупът покварява сърцето.

8 Краят на работата е по-добър от началото й; търпеливият по дух е по-добър от гордия по дух.

9 Не бързай в духа си да се гневиш, защото гневът почива в пазвата на безумните.

10 Не казвай: Как предишните дни бяха по-добри от тези? — защото не от мъдрост питаш за това.

11 Мъдростта е добра като наследство и полезна за онези, които гледат слънцето,

12 защото мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта оживява онези, които я имат.

13 Разгледай Божието дело, защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

14 В деня на благоденствие бъди весел, а в деня на бедствие разсъди: Бог е направил едното, както и другото, за да не намери човек нищо след себе си.

15 Всичко видях в суетните си дни — има праведен, който загива в правдата си, и има безбожен, който дългоденства в безбожието си.

16 Не бъди прекалено праведен и не се прави на прекалено мъдър — защо да се погубиш?

17 Не бъди прекалено зъл и не бъди безумен — защо да умреш преди времето си?

18 Добре е да държиш това и да не оттегляш ръката си от онова, защото който се бои от Бога, ще избегне всичко това.

19 Мъдростта прави мъдрия по-силен от десет началници, които са в града,

20 защото няма праведен човек на земята, който върши добро и не греши.

21 И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне,

22 защото сърцето ти знае също, че и ти много пъти си проклинал други.

23 Всичко това опитах чрез мъдрост. Казах: Ще бъда мъдър! — но тя се отдалечи от мен.

24 Далеч е онова, което е, и изключително дълбоко — кой може да го открие?

25 Отново предадох сърцето си да позная, да изследвам и да открия мъдростта и разума, да позная, че злото е безумие и глупостта е лудост.

26 И открих че е по-горчива от смъртта жената, чието сърце е примки и мрежи, чиито ръце са окови. Който е угоден на Бога, ще избегне от нея, а грешникът ще бъде хванат от нея.

27 Виж, това открих — казва проповедникът — като сравнявах едно нещо с друго, за да намеря обяснение,

28 което душата ми още търси, но не е намерила — един мъж между хиляда намерих, но една жена между всички тях не намерих.

29 Ето, само това намерих — че Бог направи човека праведен, но те потърсиха много хитрини.