1 И когато настъпи седмият месец и израилевите синове бяха в градовете, народът се събра като един човек в Ерусалим.

2 И Иисус, синът на Йоседек, и братята му, свещениците, и Зоровавел, синът на Салатиил, и братята му станаха и построиха олтара на Израилевия Бог, за да принасят всеизгаряния на него, както е писано в закона на Божия човек Мойсей.

3 И издигнаха олтара на мястото му, понеже се страхуваха от народите на онези земи, и принасяха върху него всеизгаряния на ГОСПОДА, всеизгаряния сутрин и вечер.

4 И пазиха празника на колибите според правилото и принасяха ежедневните всеизгаряния на брой, както беше предписано, според определеното за всеки ден,

5 и след това и постоянното всеизгаряне, и на новолунията, и на всичките осветени ГОСПОДНИ празници, и жертвите на всекиго, който би принесъл доброволен принос на ГОСПОДА.

6 В първия ден на седмия месец започнаха да принасят всеизгаряния на ГОСПОДА; но основите на ГОСПОДНИЯ храм още не бяха положени.

7 И дадоха пари на каменоделците и на дърводелците, и ядене, пиене и масло на сидонците и тиряните, за да докарат кедрово дърво от Ливан в морето на Йопия според позволението, което им беше дал персийският цар Кир.

8 И във втория месец на втората година от завръщането им при Божия дом в Ерусалим Зоровавел, синът на Салатиил, и Иисус, синът на Йоседек, и останалите им братя, свещениците и левитите, и всички, които бяха дошли от плена в Ерусалим, започнаха да работят и поставиха левитите от двадесет годишна възраст и нагоре да надзирават делото по ГОСПОДНИЯ дом.

9 И Иисус, синовете му и братята му, Кадмиил и синовете му и синовете на Юда, пристъпиха като един човек, за да надзирават тези, които вършеха делото по Божия дом; също и синовете на Инадад, синовете им и братята им, левитите.

10 И когато зидарите положиха основите на ГОСПОДНИЯ храм, поставиха свещениците в одеждите им с тръби, и левитите, синовете на Асаф, с кимвали, за да славят ГОСПОДА според наредбата на израилевия цар Давид.

11 И запяха ответно, като славеха ГОСПОДА и Му благодаряха, защото е благ, защото милостта Му към Израил е вечна. И целият народ ликуваше гръмогласно и славеше ГОСПОДА, понеже основите на ГОСПОДНИЯ дом бяха положени.

12 Но мнозина от свещениците и левитите, и главите на бащините домове, старците, които бяха видели първия дом, плачеха със силен глас, докато се полагаха основите на този дом пред очите им. А мнозина издигнаха глас в радостно възклицание.

13 И народът не можеше да различи гласа на радостното възклицание от гласа на плача сред народа, защото народът ликуваше гръмогласно и ликуването се чуваше надалеч.