1 И царят и Аман дойдоха да пируват при царица Естир.
2 И на втория ден, когато пиеха вино, царят пак каза на Естир: Каква е молбата ти, царице Естир? Ще ти се удовлетвори. И какво е желанието ти? И до половината от царството — ще се изпълни!
3 Тогава царица Естир в отговор каза: Ако съм придобила твоето благоволение, царю, и ако е угодно на царя, нека ми се подари животът ми по молбата ми и народът ми по желанието ми —
4 защото сме продадени, аз и народът ми, да бъдем изтребени, избити и унищожени. Ако бяхме продадени като роби и робини, бих премълчала, въпреки че притеснителят не би могъл да възстанови щетата на царя.
5 Тогава цар Асуир проговори и каза на царица Естир: Кой е този и къде е този, който е дръзнал в сърцето си да направи така?
6 И Естир каза: Притеснителят и врагът е този зъл Аман! Тогава Аман се ужаси пред царя и царицата.
7 А в яростта си царят стана от пируването и отиде в градината на двореца. А Аман остана, за да изпроси живота си от царица Естир, защото видя, че злото против него беше решено от царя.
8 И когато царят се върна от градината на двореца на мястото на пируването, Аман беше паднал на канапето, на което беше Естир. И царят каза: Даже и царицата ли иска да изнасили пред мен у дома? Щом думата излезе от устата на царя, покриха лицето на Аман.
9 Тогава Арвона, един от скопците, които служеха пред царя, каза: Ето пред къщата на Аман и бесилката, петдесет лакътя висока, която Аман направи за Мардохей, който говори добро за царя. И царят каза: Обесете го на нея!
10 И обесиха Аман на бесилката, която беше приготвил за Мардохей. И яростта на царя утихна.