1 Тогава ГОСПОД каза на Мойсей: Влез при фараона и му кажи: Така казва ГОСПОД, Бог на евреите, Пусни народа Ми, за да ми послужи!
2 Защото, ако откажеш да ги пуснеш и ако още ги държиш,
3 ето, ръката на ГОСПОДА ще дойде върху добитъка ти, който е по полето, върху конете, върху магаретата, върху камилите, върху говедата и върху дребния добитък с много тежък мор.
4 И ГОСПОД ще направи различие между добитъка на Израил и добитъка на египтяните; от всичкия добитък на израилевите синове няма да умре нищо.
5 И ГОСПОД определи срок, като каза: Утре ГОСПОД ще направи това на земята.
6 На другия ден ГОСПОД направи това; всичкият добитък на египтяните измря, а от добитъка на израилевите синове не умря нито едно.
7 И фараонът прати да видят, и ето, от добитъка на израилевите синове не беше умряло нито едно. Но сърцето на фараона се закорави и той не пусна народа.
8 Тогава ГОСПОД каза на Мойсей и Аарон: Напълнете шепите си с пепел от пещ и нека Мойсей я пръсне към небето пред фараона.
9 И пепелта ще стане прах по цялата египетска земя и ще причини на хората и на животните възпаление, което избива в гнойни циреи по цялата египетска земя.
10 И като взеха пепел от пещ, застанаха пред фараона и Мойсей я пръсна към небето; и стана възпаление с гнойни циреи, които избиваха по хората и животните.
11 И магьосниците не можаха да стоят пред Мойсей поради възпалението, защото възпалението беше на магьосниците, както на всичките египтяни.
12 Но ГОСПОД закорави сърцето на фараона и той не ги послуша, както ГОСПОД беше говорил на Мойсей.
13 След това ГОСПОД каза на Мойсей: Стани утре рано и застани пред фараона, и му кажи: Така казва ГОСПОД, Бог на евреите: Пусни народа Ми, за да Ми послужи!
14 Защото този път Аз изпращам всичките Си язви против сърцето ти, върху слугите ти и върху народа ти, за да познаеш, че по цялата земя няма подобен на Мен.
15 Понеже сега можех да вдигна ръката Си и да поразя теб и народа ти с мор и ти би бил изтребен от земята,
16 но нарочно за това те оставих, за да покажа в теб силата Си и да се възвести Името Ми по целия свят.
17 Още ли се надигаш против народа Ми и не го пускаш?
18 Ето, утре около този час ще наваля много тежък град, небивал в Египет, откакто е бил основан до днес.
19 И така, прати сега да приберат добитъка ти и всичко, което имаш по полето; защото градът ще падне на всеки човек и всяко животно, което се намери на полето и не се прибере вкъщи, и те ще измрат.
20 И който от слугите на фараона се убоя от словото на ГОСПОДА, прибра вкъщи слугите си и добитъка си;
21 а който не взе присърце словото на ГОСПОДА, остави слугите си и добитъка си по полето.
22 Тогава ГОСПОД каза на Мойсей: Простри ръката си към небето, за да удари град по цялата египетска земя, по хората, по животните и по всяка трева на полето в египетската земя.
23 И Мойсей простря жезъла си към небето и ГОСПОД изпрати гръм и град и огън се спускаше на земята. И ГОСПОД наваля град по египетската земя.
24 Така имаше град и огън, пробягващ сред града, много тежък град, небивал по цялата египетска земя, откакто е станал там народ.
25 В цялата египетска земя градът изби всичко, което беше по полето, и човек и животно; градът очука и всичката трева по полето и изпочупи всичките дървета по полето.
26 Само в гесенската земя, където бяха израилевите синове, не удари град.
27 Тогава фараонът изпрати да повикат Мойсей и Аарон и им каза: Този път съгреших. ГОСПОД е праведен, а аз и народът ми сме неправедни.
28 Помолете се на ГОСПОДА да престанат тези Божии гърмове и град, и аз ще ви пусна и няма да останете повече.
29 А Мойсей му каза: Щом изляза от града, ще простра ръцете си към ГОСПОДА, и гърмовете ще престанат, и няма вече да има град, за да познаеш, че земята принадлежи на ГОСПОДА.
30 Обаче зная, че ти и слугите ти пак няма да се убоите от ГОСПОДА Бога.
31 Ленът и ечемикът бяха изпобити, защото ечемикът беше на класове, а ленът връзваше семе,
32 но пшеницата и бялото жито не бяха изпобити, защото са късни.
33 И Мойсей излезе отпред фараона извън града и простря ръцете си към ГОСПОДА, и гърмовете и градът престанаха, и дъждът не се изливаше вече по земята.
34 Но когато фараонът видя, че дъждът и градът и гърмовете престанаха, той продължи да греши и закорави сърцето си, той и слугите му.
35 Сърцето на фараона се закорави и той не пусна израилевите синове, както ГОСПОД беше говорил чрез Мойсей.