1 А Сарая, жената на Аврам, не му раждаше деца; но имаше слугиня, египтянка, на име Агар.
2 И Сарая каза на Аврам: Ето, ГОСПОД заключи утробата ми, да не раждам, затова влез при слугинята ми, може би ще придобия дете чрез нея. И Аврам послуша това, което каза Сарая.
3 И така, след като Аврам беше преживял десет години в ханаанската земя, Сарая, жената на Аврам, взе слугинята си Агар, египтянката, и я даде на мъжа си Аврам да му бъде жена.
4 И той влезе при Агар и тя забременя; но като видя, че забременя, господарката й стана презряна в очите й.
5 Тогава Сарая каза на Аврам: Поради теб ми е тази обида! Дадох слугинята си в твоите обятия, а като видя, че забременя, аз станах презряна в очите й. ГОСПОД нека съди между мен и теб!
6 А Аврам каза на Сарая: Ето, слугинята ти е в ръката ти. Направи с нея, както искаш. И Сарая се отнасяше зле с нея, така че тя побягна от лицето й.
7 Но Ангелът ГОСПОДЕН я намери при един воден извор в пустинята, при извора на пътя за Сур,
8 и каза: Агар, Сараина слугиньо, откъде идваш и къде отиваш? А тя каза: Бягам от лицето на господарката си Сарая.
9 А Ангелът ГОСПОДЕН й каза: Върни се при господарката си и се покори под ръцете й.
10 Ангелът ГОСПОДЕН й каза още: Ще преумножа потомството ти, така че да не може да се изброи поради своето множество.
11 И Ангелът ГОСПОДЕН й каза: Ето, ти си забременяла и ще родиш син; да го наречеш Исмаил, защото ГОСПОД чу скръбта ти.
12 Той ще бъде човек като диво магаре; ръката му ще бъде против всекиго и ръката на всекиго — против него; и той ще живее пред лицето на всичките си братя.
13 Тогава Агар нарече ГОСПОДА, който й говореше, с това име: Ти си Бог, който ме гледа; защото каза: Не видях ли аз тук изотзад Онзи, който ме погледна?
14 Затова този кладенец се нарече Вир-Лахай-Рои; ето той е между Кадис и Варад.
15 И Агар роди син на Аврам, и Аврам нарече сина си, който му роди Агар, Исмаил.
16 А Аврам беше на осемдесет и шест години, когато Агар роди Исмаил на Аврам.