1 И ГОСПОД посети Сара, както беше казал; и ГОСПОД направи на Сара, както беше говорил.
2 И Сара забременя и роди син на Авраам в старините му, в определеното му от Бога време.
3 И Авраам нарече сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак.
4 И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаак, както му беше заповядал Бог.
5 А Авраам беше на сто години, когато му се роди синът му Исаак.
6 И Сара каза: Бог ми направи смях; всеки, който чуе, ще се смее заедно с мен.
7 Каза още: Кой би казал на Авраам, че Сара ще кърми синове — защото му родих син в старините му.
8 А когато детето порасна, го отбиха. И в деня, когато отбиха Исаак, Авраам направи голямо угощение.
9 А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраам, се присмива,
10 затова каза на Авраам: Изпъди тази слугиня и сина й, защото синът на тази слугиня няма да наследи с моя син Исаак!
11 Но тази дума се видя твърде тежка на Авраам поради сина му Исмаил.
12 Но Бог каза на Авраам: Да не ти се вижда тежко за момчето и за слугинята ти; за всичко, което ти каза Сара, послушай гласа й, защото по Исаак ще се нарече твоето потомство.
13 Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое потомство.
14 Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и ги даде на Агар, като ги сложи на рамото й; даде й и детето и я изпрати. А тя отиде и се скиташе в пустинята Вирсавее.
15 Но водата в меха се свърши; и тя хвърли детето под един храст,
16 и отиде и седна насреща, на един хвърлей на стрела разстояние, защото си каза: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.
17 А Бог чу гласа на момчето. И Божият Ангел извика към Агар от небето и каза: Какво ти е, Агар? Не се бой, защото Бог чу гласа на момчето от мястото, където е.
18 Стани, вдигни момчето и го крепи с ръката си, защото ще направя от него велик народ.
19 Тогава Бог й отвори очите и тя видя кладенец с вода, и отиде и напълни меха с вода, и даде на момчето да пие.
20 А Бог беше с момчето и то порасна и се засели в пустинята, и стана стрелец.
21 Засели се в пустинята Фаран и майка му му взе жена от египетската земя.
22 По онова време Авимелех и военачалникът му Фихол говориха на Авраам и казаха: Бог е с теб във всичко, което правиш.
23 И сега, закълни ми се тук в Бога, че няма да постъпваш невярно нито с мен, нито с рода ми, нито с потомството ми; а според благостта, която съм показал към теб, ще показваш и ти към мен и към земята, в която пребиваваш като чужденец.
24 И Авраам каза: Заклевам се.
25 А Авраам изобличи Авимелех за водния кладенец, който слугите на Авимелех бяха отнели насила.
26 Но Авимелех каза: Не знам кой е направил това нещо, нито ти си ми казал за това, нито аз съм чул, освен днес.
27 Тогава Авраам взе овце и говеда и ги даде на Авимелех, и двамата сключиха договор.
28 И Авраам отдели седем женски агнета от стадото.
29 И Авимелех каза на Авраам: Какви са тези женски агнета, които си отделил?
30 А той каза: Тези седем женски агнета ще вземеш от мен, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал този кладенец.
31 Затова той нарече онова място Вирсавее, защото там двамата се заклеха.
32 Така те сключиха договор във Вирсавее. И Авимелех и военачалникът му Фихол станаха и се върнаха във филистимската земя.
33 И Авраам насади боже дърво във Вирсавее и там призова Името на ГОСПОДА, Вечния Бог.
34 И Авраам остана като чужденец във филистимската земя много дни.