1 Тогава Яков отиде по пътя си и Божии ангели го срещнаха.
2 И като ги видя, Яков каза: Това е Божие войнство; и нарече мястото Маханаим.
3 И Яков изпрати пред себе си вестители до брат си Исав в земята Сиир, в местността Едом,
4 и им поръча, като каза: Така да кажете на господаря ми Исав: Така говори слугата ти Яков: Бях чужденец при Лаван, и останах досега.
5 Придобих говеда и магарета, овце и слуги, и слугини. И изпратих да известят на господаря ми, за да намеря благоволението ти.
6 А вестителите се върнаха при Яков и казаха: Ходихме при брат ти Исав, а и той идва да те посрещне, и четиристотин мъже с него.
7 А Яков се уплаши много и се смути, и раздели хората, които бяха с него, овцете, говедата и камилите на два стана, като каза:
8 Ако налети Исав на единия стан и го удари, останалият стан ще се избави.
9 Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак, ГОСПОДИ, който си ми казал: Върни се в отечеството си и при рода си, и Аз ще ти сторя добро!
10 Не съм достоен за всичките милости и цялата вярност, които си оказал на слугата Си, защото с тоягата си преминах този Йордан, а сега станах два стана.
11 Избави ме, моля Ти се, от ръката на брат ми, от ръката на Исав, защото се боя от него, да не би като дойде да порази и мен, и майка с деца.
12 А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи.
13 И като пренощува там онази нощ, взе от онова, което му дойде подръка, за подарък на брат си Исав:
14 двеста кози и двадесет козли, двеста овце и двадесет овни,
15 тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет бика, двадесет магарици и десет жребчета,
16 и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И каза на слугите си: Минете пред мен и оставете разстояние между стадо и стадо.
17 На първия поръча и каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита, като каже: Чий си? Къде отиваш? Чии са тези пред теб? —
18 тогава да кажеш: Те са на слугата ти Яков — подарък, който изпраща на господаря ми Исав. И ето, той идва след нас.
19 Така поръча и на втория, и на третия, и на всичките, които вървяха след стадата, като казваше: По този начин ще говорите на Исав, когато го срещнете.
20 И ще кажете: Ето, и сам слугата ти Яков идва след нас. Защото си казваше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мен, и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно.
21 И така, подаръкът мина пред него, а сам той остана през онази нощ в стана.
22 И като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Явок.
23 Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, което имаше.
24 А Яков остана сам. И някой се бореше с него до зазоряване.
25 И като видя, че не му надви, се допря до ставата на бедрото му и ставата на бедрото на Яков се измести, като се бореше с него.
26 Тогава каза: Пусни ме, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна, докато не ме благословиш.
27 А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.
28 А той каза: Няма да се наричаш вече Яков, а Израил, защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил.
29 А Яков го попита, като каза: Моля те, кажи ми името си. А той каза: Защо питаш за името ми? И го благослови там.
30 И Яков нарече мястото Фануил, защото си казваше: Видях Бога лице в лице и душата ми беше спасена.
31 Слънцето го огря, като преминаваше покрай Фануил, и куцаше с бедрото си.
32 Затова и до днес израилевите синове не ядат жилата, която е върху ставата на бедрото, защото се допря до ставата на бедрото на Яков при жилата.