1 Пророчество, наложено за Моав. Понеже Ар Моавски беше опустошен през нощ, отсечен; понеже Кир Моавски беше опустошен през нощ, отсечен —
2 изкачи се в капището и в Девон на възвишението, за да плаче; Моав ридае за Нево и за Медева. Всяка негова глава е плешива, всяка брада е обръсната.
3 В улиците му се опасват с вретища; по покривите му и по площадите му всички ридаят, потънали в сълзи.
4 И Есевон вика, и Елеала; до Яса се чува гласът им. Затова въоръжените мъже на Моав викат силно, душата му трепери в него.
5 Сърцето ми вика за Моав; бежанците му са до Сигор, до Еглат-Шелишия; защото с плач се изкачва по възвишението на Луит; защото в пътя при Оронаим издигат вик на гибел;
6 защото водите на Нимрим ще станат пустиня; защото тревата изсъхна, младата зеленина повехна, няма вече нищо зелено.
7 Затова ще носят през потока на върбите изобилието, което събраха, и онова, което скътаха.
8 Защото вопълът обиколи пределите на Моав, риданието му стигна до Еглаим, и риданието му — до Вир-Елим.
9 Защото водите на Димон са пълни с кръв, защото ще докарам още зло върху Димон, лъвове — върху оцелелите от Моав и върху остатъка от земята.