1 Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта, беше болен.
2 А Мария, чийто брат Лазар беше болен, беше онази, която помаза Господа с миро и избърса краката Му с косата си.
3 И така, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето, този, когото обичаш, е болен.
4 А Иисус, като чу, каза: Тази болест не е смъртоносна, а е за Божията слава – за да се прослави Божият Син чрез нея.
5 А Иисус любеше Марта и сестра й, и Лазар.
6 И когато чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, където се намираше.
7 След това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.
8 Учениците Му казаха: Равви, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш?
9 Иисус отговори: Нали денят има дванадесет часа? Ако някой ходи денем, не се препъва, защото вижда светлината на този свят.
10 Но ако някой ходи нощем, се препъва, защото светлината не е в него.
11 Това изговори и след това им каза: Нашият приятел Лазар е заспал, но Аз отивам да го събудя.
12 Тогава учениците Му казаха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
13 Но Иисус беше говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за почиване в сън.
14 Тогава Иисус им каза ясно: Лазар умря.