1 И когато минаваше, видя един човек, който беше сляп по рождение.
2 И учениците Му Го попитаха, като казаха: Равви, кой е съгрешил – този човек или родителите му, за да се роди сляп?
3 Иисус отговори: Нито този човек, нито родителите му са съгрешили, а за да се явят в него Божиите дела.
4 Ние трябва да вършим делата на Този, който Ме е пратил, докато е ден; иде нощ, когато никой не може да работи.
5 Докато съм в света, Аз съм светлината на света.
6 Като каза това, плюна на земята, направи кал с плюнката и намаза с калта очите на слепия;
7 и му каза: Иди, умий се в къпалнята Силоам, което значи Пратен. И така, той отиде, уми се и дойде прогледнал.
8 А съседите и онези, които го бяха виждали по-рано, че беше просяк, казваха: Не е ли този, който седеше и просеше?
9 Едни казваха: Той е; други казваха: Прилича на него. Той каза: Аз съм.
10 Тогава му казаха: Как ти се отвориха очите?
11 Той отговори: Човекът, който се нарича Иисус, направи кал, намаза очите ми и ми каза: Иди на Силоам и се умий. И така, отидох и като се умих, прогледнах.
12 Тогава му казаха: Къде е Той? Каза: Не зная.
13 Заведоха някогашния слепец при фарисеите.
14 А беше събота, когато Иисус направи калта и му отвори очите.
15 И така, фарисеите също го попитаха пак как е прогледнал. И той им каза: Кал сложи на очите ми, умих се и гледам.
16 Затова някои от фарисеите казваха: Този Човек не е от Бога, защото не пази съботата. А други казваха: Как може грешен човек да върши такива знамения? И възникна разцепление помежду им.
17 Казват пак на слепеца: Ти какво казваш за Него, като ти е отворил очите? И той каза: Пророк е.
18 Но юдеите не вярваха, че той е бил сляп и е прогледнал, докато не повикаха родителите на прогледналия
19 и ги попитаха, казвайки: Този ли е вашият син, за когото казвате, че се е родил сляп? А сега как вижда?
20 Родителите в отговор казаха: Знаем, че този е нашият син и че се е родил сляп;
21 а как сега вижда, не знаем или кой му е отворил очите, не знаем; него питайте, той е пълнолетен, сам нека говори за себе си.
22 Tова казаха родителите му, защото се бояха от юдеите; понеже юдеите се бяха споразумели вече помежду си да отлъчат от синагогата онзи, който би Го изповядал като Христос.
23 Затова родителите му казаха: Той е пълнолетен, него питайте.
24 И така, повикаха втори път човека, който беше сляп, и му казаха: Отдай слава на Бога; ние знаем, че този Човек е грешник.
25 А той отговори: Дали е грешник, не зная; едно зная – че бях сляп, а сега виждам.
26 Затова му казаха: Какво ти направи? Как ти отвори очите?
27 Отговори им: Казах ви вече и не чухте; защо искате пак да чуете? Да не би и вие да искате да Му станете ученици?
28 Тогава те го изругаха и казаха: Ти си Негов ученик, а ние сме ученици на Мойсей.
29 Ние знаем, че на Мойсей Бог е говорил, а Този не знаем откъде е.
30 Човекът в отговор им каза: Това е чудно, че вие не знаете откъде е, но Той ми отвори очите.
31 Знаем, че Бог не слуша грешници, а ако някой се бои от Бога и върши Божията воля, него слуша.
32 А пък от началото на света не се е чуло някой да е отворил очите на сляпороден човек.
33 Ако този Човек не беше от Бога, нямаше да може нищо да направи.
34 Те в отговор му казаха: Ти цял в грехове си роден, и нас ли учиш? И го изпъдиха навън.
35 Иисус чу, че го изпъдили навън, и като го намери, каза: Ти вярваш ли в Божия Син?
36 Той в отговор каза: А кой е Той, Господине, за да вярвам в Него?
37 Иисус му каза: И видял си Го, и който говори с теб, Той е.
38 А той каза: Вярвам, Господи! И Му се поклони.
39 И Иисус каза: За съд дойдох Аз на този свят: за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят.
40 Някои от фарисеите, които бяха с Него, чуха това и Му казаха: Да не сме и ние слепи?
41 Иисус им каза: Ако бяхте слепи, нямаше да имате грях, но сега казвате, че виждате, и затова грехът ви остава.