1 А Девора и Варак, синът на Авиноам, пяха в онзи ден и казваха:
2 Затова, че водачи поведоха в Израил, затова, че народът излезе доброволно, славете ГОСПОДА!
3 Чуйте, царе! Дайте ухо, първенци! Ще пея аз, на ГОСПОДА ще пея аз; ще пея псалми на ГОСПОДА, Израилевия Бог!
4 ГОСПОДИ, когато Ти излезе от Сиир, когато тръгна от полето на Едом, се разтресе земята и закапа небето, и облаците изляха вода.
5 Планините се разтопиха пред присъствието на ГОСПОДА; този Синай — пред присъствието на ГОСПОДА, Израилевия Бог.
6 В дните на Самегар, сина на Анат, в дните на Яил, пътищата опустяха и пътниците вървяха по криви пътеки.
7 Не останаха водачи в Израил, не останаха, докато станах аз, Девора, станах майка в Израил.
8 Избраха си нови богове; тогава в портите настана война. Виждаше ли се щит или копие между четиридесет хиляди в Израил?
9 Сърцето ми е устремено към началниците на Израил, които излязоха доброволно заедно с народа. Славете ГОСПОДА!
10 Вие, които яздите на бели магарици, вие, които седите на меки килими и които вървите по пътя, пейте!
11 Далеч от шума на стрелците, сред места за водопой, там те да прославят праведните дела на ГОСПОДА, праведните дела за Неговите водачи в Израил. Тогава ГОСПОДНИЯТ народ слезе при портите.
12 Събуди се, събуди се, Девора! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Варак, и отведи пленниците си, сине Авиноамов!
13 Тогава слязоха, остатъкът от народа срещу благородните; ГОСПОД слезе за мен срещу могъщите.
14 Които са от корена на Ефрем, слязоха против Амалик. След теб, Вениамине, с твоя народ, от Махир слязоха водачите и от Завулон онези, които носят жезъла на книжника.
15 И първенците на Исахар бяха с Девора — Исахар като Варак — спуснаха се в долината по неговите стъпки. При потоците на Рувим се вземаха велики сърдечни решения.
16 Защо си седнал между кошарите да слушаш свиренето за стадата? При потоците на Рувим имаше велики сърдечни размисли.
17 Галаад почиваше отвъд Йордан. А защо остана Дан на корабите? Асир остана на брега и почиваше край заливите си.
18 Завулон беше народ, който изложи живота си на смърт, също и Нефталим, по височините на полето.
19 Дойдоха царе и воюваха; тогава ханаанските царе воюваха в Таанах, до водите на Магедон; сребърни трофеи не взеха.
20 От небето воюваха, звездите от пътищата си воюваха срещу Сисара.
21 Потокът Кисон ги помете, древният поток, потокът Кисон. Потъпкала си силните, душо моя!
22 Тогава затропаха конските копита от препускането, препускането на силните им.
23 Кълнете Мироз, каза Ангелът ГОСПОДЕН, горчиво прокълнете жителите му, защото не дойдоха на помощ на ГОСПОДА, на помощ на ГОСПОДА против силните.
24 Най-благословена между жените е Яил, жената на кенееца Хевер; най-благословена е тя от жените в шатри.
25 Той поиска вода, тя му даде мляко, във великолепна чаша му донесе каймак.
26 Простря ръката си към кола, десницата си към чука на работниците; удари Сисара, смаза главата му, разби и прониза слепоочието му.
27 При краката й се повали той, падна, просна се; при краката й се повали той, падна; където се повали, там и падна мъртъв.
28 Майката на Сисара поглеждаше през прозореца и викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняват стъпките на колесницата му?
29 Нейните мъдри княгини й отговаряха, да, и тя отново си повтаряше сама:
30 Не намират ли и не делят ли плячка — по девойка, по две девойки на всеки мъж, на Сисара плячка от шарени дрехи, плячка от шарени везани дрехи, шарени дрехи от двойна везба на шията на грабителя?
31 Така да погинат всичките Ти врагове, ГОСПОДИ! А онези, които Го любят, да бъдат, както слънцето изгрява в пълната си сила! И земята имаше спокойствие четиридесет години.