1 Душата ми е отегчена от живота ми; ще дам воля на оплакването си в себе си, ще говоря в горестта на душата си.
2 Ще кажа на Бога: Не ме осъждай! Покажи ми защо се съдиш с мен!
3 Добре ли е за Теб да потискаш, да отхвърляш делото на ръцете Си и да озаряваш съвета на безбожните?
4 Плътски очи ли имаш, или гледаш, както гледа човек?
5 Дните Ти като дните на смъртен човек ли са, или годините Ти — като дни на мъж,
6 за да търсиш беззаконието ми и да издирваш греха ми?
7 Знаеш, че не съм виновен, и пак няма кой да избавя от ръката Ти.
8 Ръцете Ти ме образуваха и създадоха всичките ми части изцяло — и ще ме погълнеш ли?
9 Спомни си, моля Те, че ме оформи като глина — и ще ме върнеш ли в пръстта?
10 Не си ли ме излял като мляко и не си ли ме съсирил като сирене?
11 С кожа и плът си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел.
12 Живот и милост си ми дал и Твоята закрила е опазила духа ми.
13 Но това си криел в сърцето Си — зная, че това е било у Теб:
14 ако съгреша, тогава Ти ме наблюдаваш и няма да ме считаш за невинен.
15 Ако бях виновен, горко ми; и ако съм праведен, не мога да вдигна главата си. Наситен с позор — виж скръбта ми,
16 защото расте! Ти ме гониш като лъв и отново се показваш чуден към мен.
17 Подновяваш свидетелите Си против мен и увеличаваш гнева Си към мен; една след друга пращаш войски против мен.
18 Защо тогава ме извади от утробата? Да бях умрял, без око да ме е видяло!
19 Бих бил, като че не съм бил; бих бил отнесен от утробата към гроба.
20 Дните ми не са ли малко? Престани! Остави ме малко да отдъхна,
21 преди да ида там — и няма да се върна — в земя на мрак и сянка на смъртта;
22 в земя на мрак като тъма, на смъртна сянка, без ред, където светлината е като тъма.