1 Човекът, роден от жена, е краткотраен и пълен със смущение.
2 Пониква като цвете и се покосява; бяга като сянка и не устоява.
3 И върху такъв ли отваряш очите Си и ме довеждаш на съд със Себе Си?
4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой!
5 Тъй като дните му определени са, числото на месеците му при Теб е, поставил си му граници, които той не може да премине —
6 отвърни от него поглед, за да си почине, докато завърши деня си като наемник.
7 Защото за дървото има надежда — ако се отсече, отново ще поникне, издънките му няма да престанат.
8 И коренът му ако остарее във земята и пънът му ако умре в пръстта,
9 от дъха на водата пак ще покара и ще пусне клончета като новопосадено.
10 Но човек умира и прехожда; човек издъхва, и къде е?
11 Както водата изчезва от морето и реката пресъхва и се изсушава,
12 така човек ляга и не става. Докато небесата не престанат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си.
13 О, да би ме скрил в Шеол, да би ме укрил, докато се отвърне гневът Ти, да би ми определил срок и тогава да би си спомнил за мен!
14 Ако човек умре, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде смяната ми.
15 Ти ще извикаш и аз ще Ти отговоря; ще пожелаеш делото на ръцете Си.
16 Защото сега броиш стъпките ми. Не бдиш ли над греха ми?
17 Престъплението ми е запечатано в торба и Ти пришиваш върху беззаконието ми.
18 Но планината падайки се разрушава и скалата от мястото си се помества;
19 води изтриват камъните, пороите им отмиват пръстта на земята; и Ти унищожаваш надеждата на човека.
20 Ти му надвиваш завинаги и той преминава; променяш лицето му и го отпращаш.
21 Синовете му достигат до почит, но той не знае; унижават се, но той не разбира за тях.
22 Само тялото му в него ще боли и душата му във него ще скърби.