1 Тогава Йов отговори и каза:
2 Дори и днес оплакването ми е горчиво и въздишането си да спра не мога.
3 О, да бих знаел къде да Го намеря! Да бих могъл да ида до престола Му!
4 Пред Него делото си бих изложил, устата си със доказателства напълнил,
5 узнал бих думите, които би ми отговорил, и бих разбрал каквото би ми казал.
6 Дали Той би се борил с мен с голямата Си сила? Не, на мен Той би внимавал.
7 Тогава праведникът би разисквал с Него и аз бих се избавил завинаги от Съдията си.
8 Ето, отивам напред, но Него Го няма; и назад, но не Го забелязвам;
9 наляво, където работи, не мога да Го видя; надясно се крие и не Го съглеждам.
10 Той обаче знае пътя ми; изпитал ме е, ще изляза като злато.
11 Кракът ми се е държал здраво за Неговите стъпки и пътя Му съм пазил, не съм се отклонил.
12 От заповедта на устните Му не съм се отделил; словата на устата Му съм пазил повече от намерението си.
13 Но Той е с едно намерение и кой може да Го обърне? Каквото желае душата Му, това прави.
14 Той завършва това, което ми е определено; и много такива неща има у Него.
15 Затова аз се ужасявам от лицето Му; размишлявам и се страхувам от Него.
16 Да, Бог е отслабил сърцето ми и Всемогъщият ме ужаси,
17 тъй като не бях отсечен преди тъмнината и не скри от лицето ми мрака.