1 И Йов още продължи беседата си и каза:
2 О, да бях като в миналите месеци, като в дните, когато Бог ме пазеше,
3 когато светилникът Му светеше на главата ми и с Неговата светлина през мрака ходех;
4 както бях във зрелостта си, и Божият доверен съвет над шатрата ми беше;
5 когато Всемогъщият бе още с мен и момчетата ми — покрай мен;
6 когато стъпките ми се къпеха в каймак и скалата до мен изливаше реки маслинено масло!
7 Когато излизах при портата на града, заемах мястото си на площада,
8 младежите ме виждаха и се криеха и старци ставаха, стояха прави;
9 първенците преставаха да говорят и слагаха ръка на устата си;
10 гласът на благородните замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им,
11 защото, когато ухо чуеше, ме облажаваше и когато око видеше, за мен засвидетелстваше;
12 защото аз избавях сиромаха, който викаше, и сирачето, което нямаше помощник.
13 Благословението на загиващия идваше над мен, сърцето на вдовицата аз правех да ликува.
14 Обличах правдата и тя ми беше дреха, правосъдието ми — за мантия и за тюрбан.
15 Аз бях очи на слепия, крака на куция.
16 Бях баща на бедните, изследвах делото на непознатия.
17 Челюстта на беззаконния трошах, изваждах жертвата от зъбите му.
18 Тогава казвах: Ще умра в гнездото си и дните си ще умножа като пясъка,
19 коренът ми разпрострян е към водите и росата в клона ми нощува,
20 славата ми в мен се подновява и лъкът ми се укрепва във ръката ми.
21 Те ме слушаха и чакаха, мълчаливо слушаха съвета ми.
22 След моята дума не говореха повече и речта ми капеше на тях като роса.
23 Чакаха ме като дъжд и отваряха устата си като за пролетния дъжд.
24 Аз им се усмихвах, щом не вярваха, и светлината на лицето ми не можеха да помрачат.
25 Избирах за тях пътя и седях като глава, и живеех като цар сред войската, като такъв, който утешава жалеещи.