1 Тогава Елиу продължи и каза:
2 Чуйте думите ми, вие, мъдри, слушайте ме, вие, знаещи,
3 защото ухото изпитва думи, както небцето вкусва храна.
4 Нека правото си изберем, нека знаем помежду си доброто.
5 Защото Йов каза: Аз съм праведен, но правото ми Бог отне.
6 Против правото си съм считан за лъжец. Раната ми е неизлечима, без да имам престъпление.
7 Кой човек е като Йов, който пие презрение като вода,
8 който дружи с онези, които вършат грях, и ходи с безбожни мъже?
9 Защото той каза: Нищо не ползва човека да е благоугоден на Бога.
10 Затова слушайте ме, вие, разумни мъже! Далеч да бъде зло от Бога и беззаконие от Всемогъщия!
11 Защото Той въздава на човека според делото му и прави всеки да намери според пътя си.
12 Наистина Бог няма да извърши беззаконие, нито Всемогъщият ще изкриви съда.
13 Кой земята Му е поверил и наредил е цялата вселена?
14 Ако Той обърне сърцето Си само към Себе Си и в Себе Си оттегли Своя Дух и Своето дихание,
15 всички създания заедно ще издъхнат и човекът ще се върне във пръстта.
16 Но ако разбираш, чуй това, гласа на думите ми слушай:
17 Ще властва ли онзи, който мрази съда? И ще изкараш ли виновен Праведния и Могъщия,
18 който казва на цар: Негоден си. — и на княз: Беззаконник. —
19 който пристрастие към първенци не показва, нито зачита богатия повече от бедния, понеже всички те са дело на ръцете Му!
20 В един миг умират, посред нощ, народ се развълнува и те преминават, и мощните се вземат, не с ръка.
21 Защото Неговите очи са върху пътищата на човека и Той вижда всичките му стъпки.
22 Няма тъмнина и няма смъртна сянка, където да се скрият онези, които вършат грях.
23 Понеже Той няма нужда да подлага на изпитание човека, за да отиде той на съд пред Бога.
24 Той строшава силни без изследване, на тяхно място слага други,
25 защото Той делата им познава и ги събаря нощем, и се стриват.
26 Поразява ги като безбожните, на видно място,
27 понеже се отклониха от Него и не зачетоха ни един от пътищата Му,
28 и направиха да стигне викът на бедните до Него и Той да чуе вика на наскърбените.
29 Ако Той успокоява, кой може да смути? И ако крие лицето Си, кой може да Го види — било то за народ или за сам човек —
30 за да не царува лицемер и да не става примка за народа.
31 Казал ли е някой на Бога: Понесох наказание, и вече няма да греша;
32 научи ме на това, което аз не виждам; ако съм извършил беззаконие, няма да го върша вече?
33 Трябва ли Той да отплаща според твоето мнение, защото ти отхвърляш отплатата Му — защото трябва ти да избереш, не аз — затова говори, каквото знаеш.
34 Разумни мъже ще ми кажат и мъдър човек, който ме чува:
35 Йов не говори със знание и думите му са лишени от разум.
36 Желая Йов да бъде изпитан докрай, защото отговаря като грешните хора.
37 Защото към греха си той прибавя бунт, пляска с ръце между нас и умножава думите си против Бога.