1 А в първия ден на седмицата, много рано сутринта, те дойдоха на гроба, като носеха благоуханните масла, които бяха приготвили.
2 И намериха камъка преместен от гроба.
3 И като влязоха, не намериха тялото на Господ Иисус.
4 И когато бяха в недоумение за това, ето, пред тях застанаха двама мъже с блестящи дрехи.
5 И както бяха обзети от страх и навели лицата си към земята, мъжете им казаха: Защо търсите живия между мъртвите?
6 Няма Го тук, а възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,
7 като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни хора, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне.
8 И те си спомниха думите Му.
9 И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всички други.
10 Това бяха Мария Магдалена и Йоана, и Мария, майката на Яков, и другите жени с тях, които казаха тези неща на апостолите.
11 А тези думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха.
12 А Петър стана и изтича на гроба, и като надникна, видя да лежат само саваните; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.
13 И ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, на шестдесет стадия далеч от Ерусалим.
14 И те се разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало.
15 И като се разговаряха и разсъждаваха, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях;
16 но очите им бяха възпрени, за да не Го познаят.
17 И им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.
18 И един от тях на име Клеопа в отговор Му каза: Само Ти ли си пришълец в Ерусалим и не знаеш това, което стана там тези дни?
19 И им каза: Кое? А те Му казаха: Това, което стана с Иисус Назарянина, който беше Пророк, силен в дело и в слово пред Бога и целия народ;
20 как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха.
21 А ние се надявахме, че Той е Онзи, който ще избави Израил. И освен всичко това, вече е третият ден, откакто стана това.
22 При това и някои жени измежду нас ни смаяха, които, като отишли рано сутринта на гроба
23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение от ангели, които казали, че Той бил жив.
24 И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха така, както казаха жените; но Него не видели.
25 Тогава Той им каза: О, неразбрани и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!
26 Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава?
27 И като започна от Мойсей и от всичките пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания.
28 И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч.
29 Но те Го принуждаваха, като казваха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да отседне с тях.
30 И когато седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, разчупи и им го даде.
31 Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; но Той стана невидим за тях.
32 И те си казаха един на друг: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни откриваше Писанията?
33 И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях,
34 да казват: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон.
35 А те разказаха за случилото се по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба.
36 И когато говореха за това, Сам Иисус застана между тях и им каза: Мир вам!
37 А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.
38 И Той им каза: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?
39 Погледнете ръцете Ми и краката Ми – че Аз съм същият; попипайте Ме и вижте, защото духът няма плът и кости, както виждате, че Аз имам.
40 И като каза това, им показа ръцете и краката Си.
41 Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той каза: Имате ли тук нещо за ядене?
42 И Му дадоха парче печена риба (и парче медна пита).
43 И взе и яде пред тях.
44 И им каза: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мен в Мойсеевия закон, в пророците и в псалмите.
45 Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията.
46 И им каза: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден,
47 и че трябва да се проповядва покаяние и прощение на греховете в Негово Име на всички народи, като се започне от Ерусалим.
48 Вие сте свидетели на това.
49 И ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града (Ерусалим), докато се облечете със сила от горе.
50 И ги заведе до едно място срещу Витания и вдигна ръцете Си и ги благослови.
51 И като ги благославяше, се отдели от тях и се възнесе на небето.
52 И те Му се поклониха и се върнаха в Ерусалим с голяма радост;
53 и бяха постоянно в храма, като хвалеха и благославяха Бога. (Амин.)