1 И стана оттам, и дойде в юдейските области и местата отвъд Йордан. И при Него пак се стече народ; и Той пак ги поучаваше според обичая Си.
2 А някои фарисеи се приближиха и за да Го изпитат, Го попитаха: Позволено ли е на мъж да напусне жена си?
3 В отговор Той им каза: Какво ви е заповядал Мойсей?
4 А те казаха: Мойсей е позволил на мъжа да напише разводно писмо и да я напусне.
5 А Иисус им каза: Поради вашето коравосърдечие ви е написал той тази заповед;
6 но в началото на създанието Бог ги е направил мъжко и женско.
7 "Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си;
8 и двамата ще бъдат една плът"; така че не са вече двама, а една плът.
9 И така, онова, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва.
10 И в къщата учениците пак Го попитаха за това.
11 А Той им каза: Който напусне жена си и се ожени за друга, той прелюбодейства против нея.
12 И ако тя напусне мъжа си и се омъжи за друг, тя прелюбодейства.
13 Тогава доведоха при Него дечица, за да се докосне до тях; а учениците им се скараха.
14 Но Иисус, като видя това, възнегодува и им каза: Оставете дечицата да дойдат при Мен и не ги спирайте; защото на такива е Божието царство.
15 Истина ви казвам: който не приеме Божието царство като дете, той никак няма да влезе в него.
16 И Той ги прегърна и ги благослови, като положи ръцете Си на тях.
17 А когато излизаше на пътя, един се завтече, коленичи пред Него и Го попита: Учителю благи, какво да направя, за да наследя вечен живот?
18 А Иисус му каза: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен Един, Бог.
19 Знаеш заповедите: "Не убивай; не прелюбодействай; не кради; не лъжесвидетелствай; не увреждай; почитай баща си и майка си."
20 А той Му каза: Учителю, всичко това съм опазил от младостта си.
21 А Иисус, като го погледна, го възлюби и му каза: Едно не ти достига: иди, продай всичко, което имаш, и дай на бедните; и ще имаш съкровище на небето. И ела и Ме следвай.
22 Но той посърна от това слово и си отиде наскърбен, защото имаше много имот.
23 А Иисус се огледа наоколо и каза на учениците: Колко трудно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство!
24 А учениците се смаяха на Неговите думи. Но в отговор Иисус пак им каза: Деца, колко е трудно да влязат в Божието царство онези, които се уповават на богатството!
25 По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
26 А те се зачудиха твърде много и Му казаха: Тогава кой може да се спаси?
27 Иисус ги погледна и каза: За хората това е невъзможно, но не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.
28 Петър започна да Му говори: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.
29 Иисус каза: Истина ви казвам: няма човек, който да е оставил къща или братя, или сестри, или майка, или баща, или деца, или ниви заради Мен и заради благовестието,
30 и да не получи сега, в това време, сто пъти повече къщи и братя, и сестри, и майки, и деца, и ниви, заедно с гонения, а в идващия свят – вечен живот.
31 Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните – първи.
32 А когато бяха на път, като отиваха към Ерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те се чудеха. И онези, които Го следваха, бяха обзети от страх. И като събра пак дванадесетте, започна да им казва това, което щеше да Го сполети:
33 Ето, ние се изкачваме към Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците. И те ще Го осъдят на смърт и ще Го предадат на езичниците;
34 и ще Му се подиграят, ще Го бият, ще Го плюят и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.
35 Тогава при Него се приближиха Яков и Йоан, Зеведеевите синове, и Му казаха: Учителю, желаем да ни направиш, каквото и да Ти поискаме.
36 А Той им каза: Какво желаете да ви направя?
37 Те Му казаха: Да ни дадеш да седнем – един от дясната Ти страна, а друг от лявата Ти страна в Твоята слава.
38 А Иисус им каза: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?
39 Те Му казаха: Можем. А Иисус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете; и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите;
40 но да седнете от дясната Ми или от лявата Ми страна не е Мое да дам, а ще се даде на онези, за които е било приготвено.
41 А десетимата, като чуха това, започнаха да негодуват против Яков и Йоан.
42 Но Иисус ги повика и им каза: Вие знаете, че онези, които се считат за владетели на народите, господаруват над тях и големците им властват над тях.
43 Но между вас не е така; а който иска да стане велик между вас, нека ви бъде служител;
44 и който иска да бъде пръв между вас, нека бъде слуга на всичките.
45 Защото и Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.
46 След това дойдоха в Ерихон. И когато Той излизаше от Ерихон с учениците Си и с едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, който беше сляп, седеше край пътя и просеше.
47 И когато чу, че това е Иисус Назарянинът, започна да вика, като казваше: Иисусе, Сине Давидов, смили се над мен!
48 И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мен!
49 И така, Иисус се спря и каза: Повикайте го. Повикаха слепия и му казаха: Дерзай, стани, вика те.
50 И той хвърли дрехата си и скочи, и дойде при Иисус.
51 А Иисус заговори и му каза: Какво искаш да ти направя? Слепият Му каза: Равуни, да прогледна!
52 А Иисус му каза: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледна и Го последва по пътя.