1 А след два дни щеше да бъде Пасхата и празникът на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай, за да Го уловят с хитрост и да Го убият.
2 Но казваха: Да не стане на празника, за да не се надигне вълнение сред народа.
3 И когато Той беше във Витания и седеше на трапезата в къщата на прокажения Симон, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард. И като счупи съда, изля мирото на главата Му.
4 А имаше някои, които недоволстваха и говореха помежду си: Защо така се прахоса мирото?
5 Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста динария и парите да се раздадат на бедните. И негодуваха против нея.
6 Но Иисус каза: Оставете я. Защо й досаждате? Тя извърши едно добро дело за Мен.
7 Защото бедните винаги се намират между вас и когато и да поискате, можете да им сторите добро; но Аз не винаги се намирам между вас.
8 Тя направи това, което можеше: предварително помаза тялото Ми за погребение.
9 Истина ви казвам: където и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя направи.
10 Тогава Юда Искариотски, един от дванадесетте, отиде при главните свещеници, за да им Го предаде.
11 А те, като чуха, се зарадваха и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай, за да Го предаде.
12 А на първия ден от празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за Пасхата, учениците Му казаха: Къде искаш да отидем и да приготвим, за да ядеш пасхата?
13 И Той изпрати двама от учениците Си, като им каза: Идете в града и там ще ви срещне един човек, който носи стомна с вода. Последвайте го.
14 И там, където влезе, кажете на стопанина на тази къща: Учителят казва: Къде е приготвената за Мен гостна стая, където ще ям пасхата с учениците Си?
15 И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова: там ни пригответе.
16 И така, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха, както им беше казал, и приготвиха пасхата.
17 А като се свечери, Той дойде с дванадесетте.
18 И когато седяха на трапезата и ядяха, Иисус каза: Истина ви казвам: един от вас, който яде с Мен, ще Ме предаде.
19 А те започнаха да скърбят и да Му казват един след друг: Да не съм аз?
20 А Той им каза: Един от вас дванадесетте е, който топи заедно с Мен в блюдото.
21 Защото Човешкият Син наистина отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за този човек, ако не се беше родил.
22 И когато ядяха, Иисус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им и каза: Вземете, (яжте;) това е Моето тяло.
23 Взе и чашата, благодари и им даде; и те всички пиха от нея.
24 И им каза: Това е Моята кръв на (новия) завет, която се пролива за мнозина.
25 Истина ви казвам, че вече няма да пия от плода на лозата до онзи ден, когато ще го пия нов в Божието царство.
26 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.
27 И Иисус им каза: Всички вие ще се отвърнете (от Мен тази нощ), защото е писано: "Ще поразя пастира, и овцете ще се разпръснат."
28 А след възкресението Си ще отида преди вас в Галилея.
29 Тогава Петър Му каза: Даже и всички да се отвърнат, аз няма!
30 Иисус му каза: Истина ти казвам, че днес, тази нощ, преди петелът да пропее два пъти, ти три пъти ще се отречеш от Мен.
31 А той говореше още по-разпалено: Дори да стане нужда да умра с Теб, пак няма да се отрека от Теб! Същото казаха и другите.
32 Дойдоха до едно място, наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Седете тук, докато се помоля.
33 И взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан и започна да се страхува и да тъгува.
34 И им каза: Душата Ми е наскърбена до смърт. Постойте тук и бдете.
35 И като отиде малко напред, падна на земята и се молеше, ако е възможно, да Го отмине този час, като каза:
36 Авва, Отче, за Теб всичко е възможно. Отмини Ме с тази чаша; не обаче както Аз искам, а както Ти.
37 И дойде и ги намери заспали; и каза на Петър: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да бдиш?
38 Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, но плътта – немощна.
39 И пак отиде и се помоли, като каза същите думи.
40 А като дойде, пак ги намери заспали, защото очите им бяха натежали; и не знаеха какво да Му отговорят.
41 И дойде трети път и им каза: Спете и почивайте! Достатъчно е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците.
42 Станете да вървим. Ето, приближи се онзи, който Ме предава.
43 И веднага, докато Той още говореше, дойде Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с мечове и тояги от главните свещеници, книжниците и старейшините.
44 А онзи, който Го предаваше, им беше дал знак, казвайки: Когото целуна – Той е. Него хванете и отведете, като Го пазите здраво.
45 И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Равви!; и Го целуваше.
46 И те сложиха ръце на Него и Го хванаха.
47 А един от стоящите там измъкна меча си, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото.
48 Тогава Иисус заговори и им каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и тояги да Ме уловите?
49 Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте. Но това стана, за да се сбъднат Писанията.
50 Тогава всички Го оставиха и се разбягаха.
51 А един младеж Го следваше, обвит с ленено платно на голо; и те го хванаха.
52 А той остави лененото платно и избяга гол.
53 И заведоха Иисус при първосвещеника, при когото се събраха всичките главни свещеници, старейшините и книжниците.
54 А Петър Го беше следвал отдалеч и беше влязъл вътре в двора на първосвещеника, и седеше заедно със служителите и се грееше на огъня.
55 А главните свещеници и целият Синедрион търсеха свидетелство против Иисус, за да Го убият, но не намериха.
56 Защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но свидетелствата им не си съвпадаха.
57 После някои станаха и лъжесвидетелстваха против Него, като казаха:
58 Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша този ръкотворен храм и за три дни ще съградя друг, неръкотворен.
59 Но и така свидетелствата им не си съвпадаха.
60 Тогава първосвещеникът се изправи на средата и попита Иисус, като каза: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб?
61 А Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Синът на Благословения?
62 А Иисус каза: Аз съм. И ще видите Човешкия Син седящ отдясно на Силата и идещ с небесните облаци.
63 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели?
64 Чухте богохулството. Как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че заслужава смъртно наказание.
65 А някои започнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Пророкувай! И служителите, като Го хванаха, Му удряха плесници.
66 И когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника.
67 И като видя Петър, че се грее, се взря в него и каза: И ти беше с Иисус Назарянина.
68 А той се отрече, като каза: Нито зная, нито разбирам какво говориш. И излезе вън в предверието и петелът пропя.
69 Но слугинята го видя и пак започна да казва на стоящите там: Този е от тях.
70 А той пак се отрече. След малко стоящите там пак казаха на Петър: Наистина си от тях, защото си галилеянин (и говорът ти те издава).
71 А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам този Човек, за когото говорите.
72 И петелът пропя втори път. И Петър си спомни думата, която му бе казал Иисус: Преди петелът да пропее два пъти, ти ще се отречеш от Мен три пъти. И като размисли за това, заплака.