1 И преминаха отвъд езерото, в гадаринската страна.
2 А като слезе от кораба, веднага Го срещна един човек с нечист дух, който излезе от гробищата.
3 Той имаше обиталище в гробищата и никой вече не можеше да го върже дори с верига,
4 защото много пъти го бяха връзвали с окови и с вериги, но той беше разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.
5 И всякога, нощем и денем, в гробищата и по баирите, той викаше и се посичаше с камъни.
6 Но когато видя Иисус отдалеч, бързо отиде при Него и Му се поклони.
7 И изкрещя със силен глас и каза: Какво имам аз с Теб, Иисусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи!
8 Защото му казваше: Излез от човека, ти, нечисти душе.
9 И Иисус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името. Защото сме мнозина.
10 И много Му се молеше да не ги изпраща вън от страната.
11 А там на бърдото пасеше голямо стадо свине.
12 И демоните Му се помолиха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.
13 Иисус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете. Тогава стадото – на брой около две хиляди – се спусна по стръмнината в езерото и всички се издавиха в езерото.
14 А онези, които ги пасяха, побягнаха и известиха за това в града и по околността. И жителите дойдоха да видят какво е станало.
15 И като дойдоха при Иисус, видяха обладания от демоните, в когото беше легионът, да седи облечен и разумен; и се уплашиха.
16 И онези, които бяха видели всичко, им разказаха за станалото с обладания от демоните и за свинете.
17 А те започнаха да Му се молят да си отиде от техните земи.
18 А като влизаше в кораба, този, който беше преди това обладан от демони, Му се молеше да бъде заедно с Него.
19 Той обаче не му разреши, а му каза: Иди си у дома при своите и им кажи какви неща ти стори Господ и как се смили над теб.
20 И човекът тръгна и започна да разгласява в Декапол какви неща му стори Иисус. И всички се чудеха.
21 Когато Иисус пак премина с кораба на отвъдната страна, при Него се събра голямо множество. И Той беше край езерото.
22 Тогава дойде един от началниците на синагогата на име Яир, който, като Го видя, падна пред краката Му
23 и много Му се молеше, казвайки: Малката ми дъщеря е на умиране. Моля Ти се да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.
24 И Той отиде с него. И едно голямо множество Го следваше и Го притискаха.
25 И една жена, която беше имала кръвотечение дванадесет години
26 и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше изразходвала целия си имот, без да види някаква полза, а напротив, беше й станало по-зле,
27 като чу какво се говореше за Иисус, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му.
28 Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.
29 И начаса кръвотечението й престана и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.
30 А Иисус, който веднага усети в Себе Си, че е излязла от Него сила, се обърна сред множеството и каза: Кой се допря до дрехите Ми?
31 Учениците Му казаха: Ти виждаш, че множеството Те притиска, а казваш: Кой се допря до Мен?
32 Но Той се оглеждаше, за да види тази, която беше направила това.
33 А жената, уплашена и разтреперена, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него, и Му каза цялата истина.
34 А Той й каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си.
35 Докато Той още говореше, при Него дойдоха от къщата на началника на синагогата и казаха: Дъщеря ти умря; защо още затрудняваш Учителя?
36 Но Иисус, като чу това, което си говореха, каза на началника на синагогата: Не се бой, само вярвай.
37 И не позволи на никого да Го придружи освен на Петър, Яков и Якововия брат Йоан.
38 И като дойдоха до къщата на началника на синагогата, Той видя вълнение и мнозина, които плачеха и викаха силно.
39 И като влезе, им каза: Защо се вълнувате и плачете толкова? Детето не е умряло, а спи.
40 А те Му се присмиваха. Но Той, като изкара всички навън, взе бащата и майката на детето и онези, които бяха с Него, и влезе там, където лежеше детето.
41 И като хвана детето за ръка, му каза: Талита куми, което значи: Момиче, на теб казвам, стани!
42 И момичето веднага стана и започна да ходи, защото беше на дванадесет години. И те бяха много смаяни.
43 А Той строго им заповяда никой да не узнае за това; и им заръча да й дадат да яде.