17 И един от множеството Му отговори: Учителю, доведох при Теб сина си, който има ням дух.
18 И където и да го хване, го тръшка; и той се запеня, скърца със зъби и се вцепенява. Казах на Твоите ученици да изгонят демона, но те не можаха.
19 А Той в отговор им каза: О, роде невярващ, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мен.
20 И го доведоха при Него. И когато Го видя, духът веднага го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен.
21 И Иисус попита баща му: От колко време му става така? А той каза: От детинство.
22 И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби. Но ако можеш да направиш нещо, съжали ни и ни помогни!
23 А Иисус му каза: Ако можеш! Всичко е възможно за този, който вярва.
24 Веднага бащата на детето извика и каза със сълзи: Вярвам (Господи)! Помогни на моето неверие!
25 А Иисус, като видя, че се стича народ, смъмри нечистия дух, като му каза: Ням и глух душе, Аз ти заповядвам: излез от него и не влизай повече в него!
26 И като изпищя и го сгърчи силно, излезе. И детето стана като мъртво, затова повечето казаха, че е умряло.
27 Но Иисус го хвана за ръката и го вдигна; и то стана.