1 Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.

2 И като се спазари с работниците за по един динарий на ден, ги прати на лозето си.

3 И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара свободни;

4 и на тях каза: Идете и вие на лозето и каквото е право, ще ви дам. И те отидоха.

5 Пак, като излезе около шестия и около деветия час, направи същото.

6 А като излезе около единадесетия час, намери други, че стоят, и им каза: Защо стоите цял ден тук свободни?

7 Те му казаха: Защото никой не ни е наел. Каза им: Идете и вие на лозето (и каквото е право, ще получите).

8 Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните и свършиш с първите.

9 И така, дойдоха наетите около единадесетия час и получиха по един динарий.

10 А като дойдоха първите, си мислеха, че ще получат повече, но и те получиха по един динарий.

11 И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:

12 Тези последните работиха само един час и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата!

13 А той в отговор каза на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли спазари с мен за един динарий?

14 Вземи си своето и си иди. Моята воля е да дам на този последния колкото и на теб.

15 Не ми ли е позволено да сторя със своето, каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър?

16 Така последните ще бъдат първи, а първите – последни.

17 И когато Иисус се изкачваше към Ерусалим, взе дванадесетте ученици насаме и по пътя им каза:

18 Ето, изкачваме се към Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжниците; и те ще Го осъдят на смърт,

19 и ще Го предадат на езичниците, за да Му се подиграят, да Го бият и да Го разпънат; и на третия ден ще бъде възкресен.

20 Тогава майката на Зеведеевите синове се приближи към Него заедно със синовете си, като Му се кланяше и искаше нещо от Него.

21 А Той каза: Какво искаш? Каза Му: Кажи тези мои двама сина да седнат – единият от дясната Ти страна, а другият от лявата Ти страна в Твоето царство.

22 А Иисус в отговор каза: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия, (и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам)? Казаха Му: Можем.

23 Той им каза: Моята чаша наистина ще пиете (и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите), но да седнете от дясната Ми страна и от лявата Ми страна не е Мое да дам, а ще се даде на онези, за които е било приготвено от Моя Отец.

24 А когато десетимата чуха това, възнегодуваха против двамата братя.

25 Но Иисус ги повика и каза: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях и големците им властват над тях.

26 Но между вас няма да бъде така; а който иска да стане велик между вас, ще ви бъде служител;

27 и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;

28 също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.

29 И когато излизаха от Ерихон, голямо множество Го следваше.

30 И ето, двама слепи, седящи край пътя, като чуха, че Иисус минавал, извикаха, казвайки: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!

31 А множеството ги мъмреше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!

32 И така, Иисус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя?

33 Казват Му: Господи, да се отворят очите ни!

34 А Иисус ги съжали, допря се до очите им и те веднага прогледнаха и Го последваха.