1 Тогава небесното царство ще се сравни с десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца.

2 А от тях пет бяха разумни и пет – неразумни.

3 Защото неразумните, като взеха светилниците, не взеха масло със себе си.

4 Но разумните заедно със светилниците си взеха и масло в съдовете си.

5 И докато се бавеше младоженецът, се додряма на всичките и заспаха.

6 А посред нощ се нададе вик: Ето, младоженецът (идва)! Излизайте да го посрещнете!

7 Тогава всички онези девици станаха и приготвиха светилниците си.

8 А неразумните казаха на разумните: Дайте ни от вашето масло, защото нашите светилници угасват.

9 А разумните в отговор казаха: Да не би да не стигне и за нас, и за вас. По-добре идете при продавачите и си купете.

10 А когато те отидоха да си купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата и вратата се затвори.

11 После дойдоха и другите девици и казаха: Господи! Господи! Отвори ни!

12 А Той в отговор каза: Истина ви казвам: не ви познавам.

13 И така, бдете! Защото не знаете нито деня, нито часа, (в който Човешкият Син ще дойде).

14 Защото е както когато един човек при тръгването си за чужбина свика своите слуги и им предаде имота си.

15 На един даде пет таланта, на друг – два, на трети – един: на всекиго според способностите му; и тръгна.

16 Веднага този, който получи петте таланта, отиде и търгува с тях, и спечели още пет таланта.

17 Също и този, който получи двата, спечели още два.

18 А този, който получи единия, отиде, разкопа в земята и скри парите на господаря си.

19 След дълго време дойде господарят на тези слуги и прегледа сметката с тях.

20 И когато се приближи този, който беше получил петте таланта, донесе още пет таланта и каза: Господарю, ти ми предаде пет таланта; ето, аз спечелих още пет.

21 Господарят му каза: Хубаво, добри и верни слуго! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на господаря си.

22 Приближи се и този, който беше получил двата таланта, и каза: Господарю, ти ми даде два таланта; ето, спечелих още два таланта.

23 Господарят му каза: Хубаво, добри и верни слуго! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на господаря си.

24 Тогава се приближи този, който беше получил един талант, и каза: Господарю, аз те знаех, че си строг човек – жънеш, където не си сял, и събираш, където не си пръскал;

25 и като се уплаших, отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето.

26 А господарят му в отговор каза: Зли и лениви слуго! Знаел си, че жъна, където не съм сял и събирам, където не съм пръскал.

27 Ти обаче трябваше да внесеш парите ми при банкерите, и когато си дойдех, щях да взема своето с лихва.

28 Затова, вземете от него таланта и го дайте на този, който има десет таланта.

29 Защото на всеки, който има, ще се даде, и той ще има в изобилие; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

30 А този безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

31 А когато дойде Човешкият Син в славата Си и всичките (свети) ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол.

32 И ще се съберат пред Него всичките народи; и ще ги раздели едни от други, както овчарят разделя овцете от козите;

33 и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите – от лявата.

34 Тогава Царят ще каже на тези, които са от дясната Му страна: Елате вие, благословени от Отца Ми, и наследете царството, приготвено за вас от създаването на света;

35 защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте;

36 гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте.

37 Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен и Те нахранихме; или жаден и Те напоихме?

38 И кога Те видяхме странник и Те прибрахме; или гол и Те облякохме?

39 И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме?

40 А Царят в отговор ще им каже: Истина ви казвам: понеже сте направили това на един от тези Мои най-малки братя, на Мен сте го направили.

41 Тогава ще каже и на тези, които са от лявата Му страна: Идете си от Мен, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели;

42 защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте;

43 странник бях и не Ме прибрахте; гол бях и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях и не Ме посетихте.

44 Тогава и те в отговор ще кажат: Господи, кога Те видяхме гладен или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме?

45 Тогава Той в отговор ще им каже: Истина ви казвам: понеже не сте направили това на нито един от тези най-малките, и на Мен не сте го направили.

46 И тези ще отидат във вечно наказание, а праведните – във вечен живот.