1 А на сутринта всичките главни свещеници и народни старейшини се съвещаваха против Иисус, за да Го убият.
2 И като Го вързаха, Го заведоха и Го предадоха на управителя Пилат Понтийски.
3 Тогава Юда, който Го беше предал, като видя, че беше осъден, се разкая и върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините и каза:
4 Съгреших, че предадох невинна кръв. А те казаха: На нас какво ни е от това? Ти гледай.
5 И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, и се обеси.
6 А главните свещеници взеха сребърниците и казаха: Не е позволено да ги слагаме в касата на храма, понеже са цена на кръв.
7 И като се съветваха, купиха с тях грънчаревата нива, в която да се погребват чужденци.
8 Затова онази нива е наречена и до днес Кръвна нива.
9 Тогава се изпълни говореното чрез пророк Еремия, който казва: ?И взеха тридесетте сребърника, цената на Оценения, когото оцениха израилевите синове,
10 и ги дадоха за грънчаревата нива, както ми заповяда Господ."
11 А Иисус застана пред управителя. И управителят Го попита, като каза: Ти юдейският Цар ли си? А Иисус му каза: Ти казваш.
12 И когато Го обвиняваха главните свещеници и старейшините, нищо не отговаряше.
13 Тогава Пилат Му каза: Не чуваш ли за колко неща свидетелстват против Теб?
14 Но Той не му отговори на нито едно нещо, така че управителят се чудеше много.
15 А на всеки празник управителят имаше обичай да пуска на множеството един от затворниците, когото биха поискали.
16 А тогава имаха един прочут затворник на име Варава.
17 И така, когато се бяха събрали, Пилат им каза: Кого искате да ви пусна: Варава ли, или Иисус, наричан Христос?
18 Понеже знаеше, че от завист Го предаваха.
19 При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: Нямай нищо с този Праведник, защото днес много пострадах насън поради Него.
20 А главните свещеници и старейшините убедиха множествата да изпросят Варава, а Иисус да убият.
21 Управителят в отговор им каза: Кого от двамата искате да ви пусна? И те казаха: Варава.
22 Пилат им каза: Тогава какво да правя с Иисус, наричан Христос? Те всички казаха: Разпъни Го!
23 А той каза: Че какво зло е сторил? А те още повече закрещяха, казвайки: Разпъни Го!
24 И така, Пилат, като видя, че никак не помага, а напротив, че се повдига размирие, взе вода, уми си ръцете пред множеството и каза: Аз съм невинен за кръвта на този Праведник. Вие гледайте.
25 А целият народ в отговор каза: Кръвта Му да бъде на нас и на децата ни!
26 Тогава той им пусна Варава, а Иисус би и Го предаде да бъде разпънат.
27 После войниците на управителя заведоха Иисус в преторията и събраха около Него цялата дружина.
28 И като Го съблякоха, Го облякоха в пурпурна мантия.
29 И сплетоха венец от тръни, който наложиха на главата Му, и сложиха тръстика в дясната Му ръка; и като коленичиха пред Него, Му се подиграваха и викаха: Привет, Царю юдейски!
30 И като Го заплюваха, взеха тръстиката и Го удряха по главата.
31 И след като Му се подиграха, Му съблякоха мантията и Го облякоха с Неговите дрехи, и Го заведоха да Го разпънат.
32 А на излизане намериха един киринеец на име Симон; него заставиха да носи кръста Му.
33 И като стигнаха на едно място, наречено Голгота, което значи Лобно място,
34 Му дадоха да пие оцет, примесен с жлъчка; но Той, като вкуси, не прие да пие.
35 И след като Го разпънаха, си разделиха дрехите Му, като хвърлиха жребий.
36 И седнаха там да Го пазят.
37 И поставиха над главата Му обвинението Му, написано така: Този е Иисус, юдейският Цар.
38 Заедно с Него бяха разпънати и двама разбойници – един отдясно и един отляво.
39 А минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глави и говореха:
40 Ти, който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си. Ако си Божи Син, слез от кръста.
41 Подобно и главните свещеници с книжниците и старейшините Му се подиграваха, казвайки:
42 Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е израилевият Цар! Нека слезе сега от кръста и ще повярваме в Него.
43 Упова се на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божи Син съм.
44 Със същия укор Го ругаеха и разпънатите с Него разбойници.
45 А от шестия час тъмнина покриваше цялата земя до деветия час.
46 А около деветия час Иисус извика със силен глас и каза: Или, Или, лама савахтани? — тоест: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?
47 Някои от стоящите там, като чуха това, казаха: Той вика Илия.
48 И веднага един от тях се затича, взе гъба, натопи я в оцет и като я надяна на тръстика, Му даде да пие.
49 А другите казваха: Остави! Да видим дали ще дойде Илия да Го избави.
50 А Иисус, като извика пак със силен глас, предаде дух.
51 И ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха,
52 гробовете се разтвориха и много тела на починали светии бяха възкресени,
53 които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в светия град и се явиха на мнозина.
54 А стотникът и онези, които заедно с него пазеха Иисус, като видяха земетресението и това, което стана, много се уплашиха и казаха: Наистина Този беше Син на Бога!
55 Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Иисус от Галилея и Му служеха;
56 сред тях бяха Мария Магдалена и Мария, майката на Яков и на Йосия, и майката на Зеведеевите синове.
57 А когато се свечери, дойде един богаташ от Ариматея на име Йосиф, който също беше ученик на Иисус.
58 Той дойде при Пилат и поиска тялото на Иисус. Тогава Пилат заповяда да му се даде.
59 Йосиф, като взе тялото, Го обви с чиста плащаница
60 и Го положи в своя нов гроб, който беше изсякъл в скалата; и търколи голям камък на входа на гроба и си отиде.
61 А там бяха Мария Магдалена и другата Мария, които седяха срещу гроба.
62 И на следващия ден, който беше след деня на приготовлението, главните свещеници и фарисеите се събраха при Пилат и казаха:
63 Господарю, спомнихме си, че онзи измамник приживе каза: След три дни ще възкръсна.
64 Затова заповядай гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и да кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата.
65 Пилат им каза: Вземете стража. Идете и го пазете, както знаете.
66 И те отидоха и завардиха гроба, като запечатаха камъка и поставиха стражата.