1 Тогава Той се качи на един кораб, премина и дойде в Своя Си град.
2 И ето, донесоха при Него един паралитик, сложен на постелка; и Иисус, като видя вярата им, каза на паралитика: Дерзай, синко, прощават ти се греховете.
3 И ето, някои от книжниците си казаха: Този богохулства.
4 А Иисус, като видя мислите им, каза: Защо мислите зло в сърцата си?
5 Защото кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете; или да кажа: стани и ходи?
6 Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава греховете – тогава каза на паралитика: Стани, вдигни постелката си и иди у дома си!
7 И той стана и отиде у дома си.
8 А множествата, като видяха това, ги обзе страх и прославиха Бога, който беше дал такава власт на хората.
9 И като минаваше оттам, Иисус видя един човек на име Матей, който седеше в бирничеството, и му каза: Следвай Ме. И той стана и Го последва.
10 И когато беше седнал на трапезата в къщата, ето, много бирници и грешници дойдоха и насядаха с Иисус и с учениците Му.
11 И фарисеите, като видяха това, казаха на учениците Му: Защо вашият Учител яде с бирниците и грешниците?
12 А Той, като чу това, каза: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.
13 Но идете и се научете какво значи това: ?Милост искам, а не жертва", защото не съм дошъл да призова праведните, а грешните (на покаяние).
14 Тогава при Него дойдоха учениците на Йоан и казаха: Защо ние и фарисеите постим много, а Твоите ученици не постят?
15 Иисус им каза: Могат ли сватбарите да жалеят, докато младоженецът е с тях? Ще дойде обаче време, когато младоженецът ще им се отнеме, и тогава ще постят.
16 Никой не кърпи стара дреха с нов плат; защото това, което трябва да я закърпи, отдира от дрехата и съдраното става по-лошо.
17 Нито наливат ново вино в стари мехове; иначе меховете се спукват, виното изтича и меховете се изхабяват. Но наливат ново вино в нови мехове, та и двете се запазват.
18 Когато им говореше това, ето, един началник дойде, падна пред Него, и казваше: Дъщеря ми току-що умря; но ела и положи ръката Си на нея, и тя ще оживее!
19 И Иисус стана и го последва, а също и учениците Му.
20 И ето, една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, се приближи отзад и се допря до полите на дрехата Му,
21 защото си казваше: Ако се допра до дрехата Му, ще оздравея.
22 А Иисус, като се обърна и я видя, каза: Дерзай, дъще, твоята вяра те изцели. И от същия час жената оздравя.
23 И когато Иисус дойде в къщата на началника и видя свирачите и разтревожения народ, каза:
24 Идете си, защото момичето не е умряло, а спи. А те Му се присмиваха.
25 И като изпъдиха народа, Той влезе и я хвана за ръката; и момичето стана.
26 И това се разчу по цялата онази страна.
27 А когато Иисус си отиваше оттам, Го последваха двама слепи, които викаха и казваха: Смили се за нас, Сине Давидов!
28 И като влезе вкъщи, слепите се приближиха до Него; и Иисус им каза: Вярвате ли, че мога да сторя това? Те Му казаха: Да, Господи.
29 Тогава Той се допря до очите им и каза: Нека ви бъде според вярата ви.
30 И очите им се отвориха. А Иисус им заръча строго, като каза: Внимавайте никой да не узнае това!
31 А те, като излязоха, Го разгласиха по цялата онази страна.
32 И когато те излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, обладан от демон.
33 И след като бе изгонен демонът, немият проговори. И множествата се чудеха и казваха: Никога не се е виждало такова нещо в Израил!
34 А фарисеите казваха: Чрез началника на демоните Той изгонва демоните.
35 И Иисус обикаляше всичките градове и села и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството, и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ.
36 А когато видя множествата, се смили над тях, защото бяха изнемощели и пръснати като овце, които нямат пастир.
37 Тогава каза на учениците Си: Жетвата е изобилна, а работниците – малко;
38 затова, молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.