1 (По слав. 13) За първия певец. Псалм на Давид. Безумният каза в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се, извършиха гнусни дела; няма никой, който да върши добро.
2 ГОСПОД погледна от небето над човешките синове, за да види има ли някой разумен, някой, който търси Бога.
3 Всички се отклониха, заедно станаха негодни, няма кой да върши добро, няма ни един.
4 Нямат ли разум всички, които вършат зло, които изпояждат народа ми, както ядат хляб, и не призовават ГОСПОДА?
5 Тогава ги връхлетя голям ужас, защото Бог е сред рода на праведните.
6 Подигравате се с намерението на бедния, но ГОСПОД е негово прибежище.
7 Дано дойде от Сион спасение на Израил! Когато ГОСПОД върне народа Си от плен, Яков ще ликува, ще се радва Израил.