1 (По слав. 39) За първия певец. Псалм на Давид. Чаках търпеливо ГОСПОДА и Той се приклони към мен и чу вика ми.
2 Изведе ме от рова на погибелта, от тинята и от калта; на скала постави краката ми и стъпките ми утвърди.
3 И сложи в устата ми нова песен, възхвала на нашия Бог; мнозина ще видят и ще се убоят, и ще се уповават на ГОСПОДА.
4 Блажен онзи човек, който е направил ГОСПОДА своя надежда и не се обръща към горделивите, нито към онези, които се отклоняват в лъжи.
5 ГОСПОДИ, Боже мой, много са чудесата, които си извършил и Твоите мисли за нас не могат да се изредят пред Теб. Ако бих поискал да ги разкажа и за тях да говоря — те са твърде много, за да бъдат изброени.
6 Жертва и принос Ти не си пожелал; отворил си уши в мен; всеизгаряне и принос за грях не си поискал.
7 Тогава казах: Ето, идвам; в свитъка на книгата е писано за мен.
8 Радвам се да върша волята Ти, Боже мой, и Твоят закон е вътре във вътрешностите ми.
9 Проповядвах правда в голямо събрание; ето, не въздържам устните си — ГОСПОДИ, Ти знаеш!
10 Не скрих правдата Ти вътре във сърцето си, изявих верността Ти и спасението Ти, не укрих милостта Ти и истината Ти от голямо събрание.
11 ГОСПОДИ, не задържай благите Си милости от мен; нека Твоята милост и Твоята истина ме пазят винаги!
12 Защото ме обкръжиха безброй злини, беззаконията ми ме стигнаха, така че не мога да гледам; те са по-многобройни от космите на главата ми и сърцето ми ме оставя.
13 Благоволи, ГОСПОДИ, да ме избавиш; побързай, ГОСПОДИ, да ми помогнеш!
14 Нека се посрамят и заедно се унижат онези, които търсят да погубят живота ми; нека се обърнат назад и се опозорят онези, които се радват на злощастието ми.