1 (По слав. 43) За първия певец. Маскил на Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, бащите ни са ни разказвали за делото, което си извършил в техните дни, в древните дни.
2 Ти си изгонил с ръката Си езичниците, а тях си насадил; разбил си племена, а тях си разпрострял.
3 Защото не чрез своя меч завладяха те земята, нито ги спаси ръката им, а Твоята десница и Твоята ръка, и светлината на лицето Ти — защото Ти благоволи във тях.
4 Боже, Ти си моят Цар; заповядай и дай спасение за Яков!
5 Чрез Теб ще повалим враговете си; чрез Твоето Име ще стъпчем онези, които стават против нас.
6 Защото няма да се уповавам на лъка си, нито мечът ми ще ме спаси.
7 Защото Ти си ни спасил от притеснителите ни и си посрамил онези, които ни мразят.
8 С Бога ще се хвалим всеки ден и ще прославяме Твоето Име до века. (Села.)
9 Но сега Ти си ни отхвърлил и си ни посрамил, и не излизаш с нашите войски.
10 Пред притеснителя ни връщаш и онези, които ни мразят, грабят за себе си.
11 Предал си ни като овце за клане и си ни разпръснал между езичниците.
12 Продал си Своя народ за нищо и не си спечелил от цената му.
13 Правиш ни за поговорка на съседите ни, за присмех и подигравка на онези, които са около нас.
14 Правиш ни за поговорка сред езичниците, за посмешище между народите.
15 Всеки ден позорът ми е пред мен и покри ме срамът на лицето ми —
16 заради гласа на този, който позори и хули, заради врага и отмъстителя.
17 Всичко това дойде върху нас, но ние не Те забравихме и не изменихме на Твоя завет.
18 Сърцето ни не се върна назад и стъпките ни не се отклониха от Твоята пътека,
19 ако и да си ни съкрушил в място на чакали и със смъртна сянка да си ни покрил.
20 Ако бяхме забравили Името на своя Бог и към чужд бог ако бяхме прострели ръцете си,
21 Бог нямаше ли да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.
22 Да, заради Теб сме убивани цял ден, считани сме като овце за клане.
23 Събуди се! Защо спиш, Господи? Стани, не ни отхвърляй навеки!
24 Защо криеш лицето Си и забравяш бедствието ни и угнетението ни?
25 Защото душата ни е снишена до пръстта, тялото ни прилепва към земята.
26 Стани да ни помогнеш и ни избави заради милостта Си!