1 (По слав. 56) За първия певец. По музиката на Не унищожавай. Миктам на Давид, когато избяга от Саул в пещерата. Бъди милостив към мен, Боже, бъди милостив към мен! Защото на Теб се уповава душата ми и в сянката на Твоите криле ще намеря убежище, докато преминат бедствията.
2 Ще викам към Всевишния Бог, към Бога, моя благодетел.
3 Ще изпрати от небето и ще ме спаси; ще направи за присмех онзи, който иска да ме погълне. (Села.) Бог ще изпрати милостта Си и истината Си.
4 Душата ми е сред лъвове, лежа между огнедишащи хора, чиито зъби са копия и стрели, а езикът им — остър меч.
5 Възвиси се, Боже, над небесата; славата Ти да бъде над цялата земя!
6 Разпростряха мрежа за стъпките ми; душата ми е сведена; изкопаха яма пред мен, но те паднаха в нея. (Села.)
7 Утвърдено е сърцето ми, Боже, утвърдено е сърцето ми. Ще пея, ще пея псалми!
8 Събуди се, славо моя, събудете се, лиро и арфо; аз ще се събудя на зазоряване!
9 Ще те прославям, Господи, между народите; ще Те възпявам между племената.
10 Защото Твоята милост се възвеличи до небесата и Твоята истина — до облаците.
11 Възвиси се, Боже, над небесата; славата Ти да бъде над цялата земя!