1 (По слав. 94) Елате, да запеем радостно на ГОСПОДА, да възкликнем към канарата на нашето спасение!

2 Да дойдем пред Него с благодарност, да възкликнем към Него с псалми!

3 Защото ГОСПОД е Бог велик и Цар велик над всички богове.

4 В ръката Му са дълбините на земята и Негови — планинските височини.

5 Негово е морето, защото Той го е направил, и Неговите ръце образуваха сушата.

6 Елате, да се поклоним и да се наведем, да коленичим пред ГОСПОДА, нашия Създател!

7 Защото Той е нашият Бог и ние сме народът на пасбището Му и овцете на ръката Му. Днес, ако чуете гласа Му,

8 не закоравявайте сърцата си както при Мерива, както в деня на Маса в пустинята,

9 когато бащите ви Ме изпитаха, опитаха Ме, въпреки че бяха видели делото Ми.

10 Четиридесет години се отвращавах от това поколение и казах: Те са народ, който се отклонява в сърцето си, и не познават Моите пътища.

11 Затова се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка!